вторник, 29 септември 2015 г.

Цимбидиум/Cimbidium

Орхидеи и бромелиеви

Родината му е тропическа и субстропическа Азия и Сверна Австралия.
Наричат цимбидума още ирисова орхидея заради сходството на листата му с тези на ирисите.
Родът му наброява само около 50 вида, за сметка на това има голямо разнообразие от около няколко хиляди хибридни сорта.

Описание:
Цимбидиумите представляват епифитни, литофитни или наземни растения, срещащи се на височина 2000 м. над морското равнище.
Имат многочислени месести корени и тънки кожести листа.
В зависимост от вида и сорта размерът и формата на псевдобулбите им варира от едри и закръглени до едва забележими задебеления на стъблата.
Псевдобулбите имат покритие, образуващо от основите на листата, които остават зелени по няколко години, а след опадването им основите им остава прикрепени към псевдобулбите.
Ново нарастване се образува при напълно съзрели псевдобулби.
Височината на отделните цветоносни стъбла може да достигне до 1 метър.
Цъфтежът е продължителен, до няколко месеца и може да бъде през всеки сезон на годината в зависимост от сорта.
Цветовете са едри, с восъкоподобна структура и много издръжливи, когато се откъснат.

Популярни видове и сортове
От дивите видове в стайна среда може да се отглеждат:
Алоелистният цибудиум (Cymbidium aloifolium) – това е първият от цимбидиумите, появили се в Европа, описан от Линей през 1753 г., с дълги до 75 см цветоноси, носещи до 75 на брой, неголеми – до 4 см в диаметър, кремавобели или жълтеникави цветове с отркояващи се червени ивици по венчелистчетата;
Цимбидиум на Лоу (C. lowianum) – вид от Бирма с няколко вариетета и едри, зелено-жълти цветове с червеникаво петно в устаната.
Цъфти през зимата до ранната пролет;
Мечелистен цимбидиум (C. ensifolium) – това е един от най-разпространените видове за стайно отглеждане, познат в Китай и въведен в кутурата 500 г. пр. н. е, споменаван в книгите на Конфуций.
През Средните векове станал популярен и в Япония.
Цени се заради изящната форма, дребните размери и приятния и силен аромат на цветовете.
Този вид е и един от родителите на сорта Golden Elf.
Днес по-често се отглеждат хибридни сортове, които предлагат голямо разнообразие от багри и големина на цветовете и затова се използват масово в цветните аранжировки и при направата на ефектни букети.
Хибридните цимбидиуми са получени в резултат на кръстоски между диви видове и последващи кръстоски между някои интересни сортове.
Например Cymbidium Alexanderi Westonbirt е известен сорт, подител на много от съвременните сортове цимбидиуми.
Разнообразието от багри при цветовете е впечатляващо – кремавобели, различни нюанси на жълто, оранжево, розово, червено, виолетово, а между най-новите сортове има и зеленоцветни, което е необичайна окраска за цвят на растение.
Сред многообразието от сортове може да открием и миниатюрни цимбидиуми, които са от най-предпочитаните за отглеждане в стая.

Отглеждане:
Цимбидиумът обича от прохладни до умерено топли помещения.
Не понася течения или прекалено високи температури.
Нуждае се от 20-250C през деня и до 100 C по-ниска температура пре нощта, като е желателно колебанията на температурите през деня и ноща да са в рамките на 2-4 до 5 градуса.
Цимбидиумът е светлолюбива орхидея, за която светлината е най-важният фактор за добро развитие.
Обича ярка, разсеяна светлина през цялата гоина, която спомага за растежа на орхидеята.
Сезонът на активен растеж при цимбидиума започва в края на зимата и ранната пролет и продължава цялото лято.
В началото на есента започва развитието на цветоноси.
На този вид трябва да се осигури период на покой от 2-3 седмици през зимата, като той може да бъде и по-продължителен, достигайки до 4 месеца в зависимост от вида и сорта.
Липсата на достатъчно светлина е честа причина за нецъфтеж при възрастни растения.
Поливането е регулярно, като не трябва да се допуска засъхване на почевения субстрат.
През зимата поливането се намалява и се прави през 10-14 дни, когато температурите са по-ниски.









понеделник, 28 септември 2015 г.

Гергина, Далия (Dahlia)

Семейство: Asteraceae
Произход: Мексико, Колумбия, Гватемала, Антилски острови.
Открай време гергините (далии) се смятат за едни от най-разпространените цветя в домашните градини.
Но докато историята на цветя като хризантеми, ириси, божури води началото си от древни времена, то гергините са познати като културни растения едва от 200 години.
В продължение на тези две столетия гергините са изпитвали възходи и падения на интереса към тях.
Те се отглеждани в кралските градини, в тяхна чест се устройвали пищни празненства, а след известно време били обявявани за хладни и бездушни цветя.
Но селекционерите скоро получавали нов хибрид и популярността на далиите отново пораствала.

За пръв път гергините били описани през 1615 г. от испанския лекар Ф. Хернандес, който живеел в Мексико.
В трудовете му те носили местното название акокотл, а обясненията се съпровождали с рисунки на прости и полукичести гергини.
По-късно (1791 г.) директорът на Мадридската ботаническа градина Канвил от пратените му от Мексико семена отгледал цвете, което нарекъл далия (Dahlia) - в памет на шведския ботаник Андреас Дал.
От Испания далиите били пренесени първо в Англия, а по-късно във Франция и Германия.
У нас, както и при повечето славянски народи, цветето е познато с името гергина (Georgina), дадено от немския ботаник Вилденов в чест на петербургския академик, географ и етнограф Йоген Готлиб Георги.
След появата на гергините в Европа те се отглеждали като тропически растения в оранжерии и били доста невзрачни и слаби.

Но веднъж френският ботаник Де Кандол засадил далии на открито в ботаническата градина в Монпел.
Резултатът надминал всякакви очаквания и от този момент започнало триумфалното шествие на гергините.
Те бързо се разпространили и сред любителите градинари.
Някои разполагали с големи колекции предимно от кичести гергини.
Далиите станали много модерни цветя.
Един екземпляр от нов сорт достигал до 10 фунта стерлинги, но всички се стремели да притежават много и различни хибриди.
През 1836 г. Във Виена се състояла и първата изложба на далии, на която са били представени над 200 сорта.

30-те години на XIX век може да се нарече “златен век на гергините”.
Тогава кипяла интензивна селекционерна дейност и броят на сортовете нараснал до 3000.
Днес са познати няколко десетки хиляди хибриди, които са систематизирани в единна класификация.
В рода има около 27-30 вида, разпространени в Мексико, а единични видове се срещат в Колумбия, Гватемала, Антилски острови.
Те са много сходни помежду си, предимно многогодишни тревисти растения.
Кореновата система се състои от т.нар. коренови грудки (задебелени странични корени), на долната част на които се развиват същинските корени.
Надземната система се характеризира с няколко изправени, твърди, кухи стъбла, добре облистени със срещуположни листа на къси дръжки.
Листата са пересто разделени - понякога двойно или тройно перести до целокрайни.
Всяко стъбло е разклонено на върха и завършва със съцветие кошничка.
Тя има два реда обвивни листенца.
Външните цветчета са езичести с различна форма и багра, а диска е съставен от тръбести златисто-жълти или червени цветчета.
Плодът е семе.

Декоративни форми
Ботаничните видове почти не са използвани за украса.
Те са послужили като изходни за получаване на многобройните културни форми.
По-известни естествени видове са променливата далия (Dahlia variabilis), от която водят началото си кичестите далии; яркочервената далия (Dahlia coccinea), изходна за хибридите с прости минзухарено жълти кошнички; жуарезиевата далия (Dahlia juarezii), от която са получени кактусовидните култивари.
Старите кълбовидни и кактусовидни гергини имали съществен недостатък - цветовете им се разполагали върху къси, слаби дръжки и били скрити от листа.
За да премахнат този дефект селекционерите били привлечени от меркиевата далия (Dahlia Mercii) с дълги цветоноси.
Съвременните сортове са унаследили дългите дръжки именно от участието на тази гергина в селекционата дейност.

Безбройните култивари се обединяват под името градинска далия (Dahlia - хибриди; Dahlia x cultorum; Dahlia x hortensis; Dahlia horticole).
Различават се по височина (40-200 см), размери, структура, багра на съцветията (всички без синя, еднобагрени или пъстри), диаметър и структура на кошничката - степен на кичестост.
За систематизиране на безчетните сортове те са класифицирани в 10 групи: простоцветни; анемовидни; далии с якичка; божуровидни; декоративни; кълбовидни; помпони; кактусовидни; полукактусовидни; смесени далии.
Простоцветните гергини имат кошничка, съставена почти изцяло от тръбести цветчета и само по външната окръжност са разположени един ред от максимум 8 на брой лъжливоезичести цветчета (наподобяват венчелистчета).
Такива са:
'Gardenparty', 'Yellow Hamer' - жълт, 'Princess Marie Jose', 'Parkprinzess'  - розов, 'Orange-ade' - оранжево-червен, 'Topmix white' - ниски, бели.
Анемовидните гергини се характеризират с големи лъжеезичести цветчета с овална форма, разположени в един или повече реда, а средата е заета от дълги тръбести цветчета, образуващи помпон в центъра на кошничката.

По-популярни култивари са: 'Vera Higgins' - бронзов; 'Lucy' - лилав с жълто; ' Comet' - червен.
Далиите с якичка се отличават по двата реда лъжеезичести цветчета, различни по форма, размер и багра.
Външните цветчета са по-големи, овални и разтворени, а вътрешните са тесни, леко завити и оцветени в друг тон.
Те обхващат централните тръбести цветчета като якичка, от където идва и името на тази група далии.

Може да избирате от следните сортове: 'Claire de Lune' - жълто и кремаво; 'Cricket' - червено и златисто; ' Libretto' - пурпурно и бяло; 'La Gioconda' - алено и златисто; 'Chimborazo' - червено и кремаво; 'Rondo' - бяло и лилаво.
Божуровидните далии притежават полукичести съцветия с два или четири реда плоски, овални езичета, а в средата се разполагат многобройни жълти тръбести цветчета.
Красиви сортове божуровидни далии са: 'Bishop of Liandaff' - червен; 'Symphonia' - пурпурен; 'Fascination' - лилав; 'Monsieur Dupont' - розов.

Декоративните далии са с кичести кошнички от широки, овални или леко заострени лъжеезичести цветчета, вдлъбнати или разгънати, разположени в концентрични кръгове.
Те покриват тръбестите цветове.
От декоративните гергини по-интересни са: 'Jocondo' и 'Mairo' - лилав; 'Thames Valley' - жълт; 'Terpo' - червен; 'Gerrie Hoek' - розов; 'Wilhelm Tell' - розово-оранжев; 'David Howard' - оранжев.
Кълбовидни далии имат сферични или полусферични съцветия от множество лъжеезичета, със закръглен връх.
В долният си край езичетата са завити във фуния.
Те са многобройни и прикриват тръбестите цветчета.
Известни сортове са: 'Doreen Hayes' - червен; 'Crichton Honey' - прасковен с червено; 'Esmonde' и 'Vader Abraham' - жълти; 'Annette' - розов; 'Ruby Wedding' - тъмночервен.

Далиите - помпони приличат много на кълбовидните гергини, но съцветията им са значително по-малки (до 7 см в диаметър).
Такива са: 'Hallmark' - лилава; 'Willo’s Violet' - бледолилава; 'Noreen' - розова; 'Nescio' - червена; 'Rоbina' - рубиненочервена; 'Snowflake' - бяла; 'Golden Fiz' - златистожълта.
Кактусовидните далии имат кичести съцветия със завити по дължина - минимум наполовина, тесни, заострени лъжеезичета.
Кошничките наподобяват кактусов цвят.
Отглеждат се култиварите: 'Danny' - розов; 'Doris Day' и 'Irish Visit' - червени; 'Appleblossom' - бледорозов; 'Pirouette' - жълт.

Полукактусовидните далии се различават от кактусовидните по това, че езичетата им са завити максимум до половината по тяхната дължина и са по-широки.
Тези далии се явяват преходна група между декоративните и кактусовите гергини.
Красиви са сортовете: 'Nantenan', 'Yellow Mood' и 'Hamari Boy' - жълти; 'Autumn Fire' - оранжево-червен; 'White Swallow' - бял.

Смесените далии са всички култивари със съцветия, които не могат да се отнесат към нито една от гореизброените групи.
Тук спадат формите с подобни на орхидеи съцветия - 'Giraffe' - жълт с червено; хризантемовидните гергини като 'Andries Wonder' - бежова; както звездовидните и други далии.

Отглеждане:
В условията на нашия климат гергините са незимоустойчиви.
Температури под 0 градуса повреждат надземните части, затова далиите се отглеждат предимно като многогодишни с прибиране на кореновите грудки през есента или по-рядко като едногодишни видове.
Засадете ги на слънчево място, защитено от силни ветрове, но добре проветриво.
Тъй като те са цветя на късия ден, не бива да се огряват от слънцето повече от 6 часа на ден, в противен случай зацъфтяват по-късно.
Изискват плодородни почви, добре дренирани и наторени; глинестите и песъчливите почви са крайно неподходящи.
В горещите летни дни трябва да се поливат и оросяват редовно и обилно.
Наторява се периодично от юни до края на август предимно с фосфорни и калиеви торове.

При много култивари (за рязан цвят) е необходимо т. нар. пасинковане - отстраняване на страничните пъпки с цел да се получат едри съцветия на дълги дръжки.
При други сортове е препоръчително пензиране (премахване на връхната пъпка), за да се оформят скелетните оси на растението.
По-високите хибриди се привързват към дървени пръчки, за да не полягат.
За да цъфтят продължително и с по-едри цветове на всички гергини трябва да се отстраняват прецъфтелите кошнички.
Далиите прекарват в състояние на покой зимата, когато кореновите грудки трябва да се извадят и съхраняват при определени условия.
С падането на температурите с 1-2 градуса под нулата, през есента, грудките се изравят, почистват се добре от почвата и се държат 15-20 дни в прохладно и влажно помещение, за да вкоравее кожицата им.
След това се съхраняват при температура от 2 до 60 градуса и висока относителна влажност на въздуха (60-80%).

Може да се действа и по следния начин: извадените грудки се разполагат за просушаване в проветрива оранжерия за 5-6 дни.
После се почистват от корените и стъблата се срязват на 3-4 см от кореновата шийка.
Местата на среза се посипват с прах от дървени въглища или вар.
Грудките се оставят още една седмица в оранжерията.
В кутия или кашон се постила плътна хартия, така че краищата да останат навън.
На дъното се посипва 3 см почва или пясък и се слага един ред грудки.
Пространствата между тях се запълват с пръст.
Върху тях се редят на етажи останалите грудки с тънък слой пясък помежду им.
По този метод се напълва целия кашон и накрая се покрива със свободните краища на хартията.
Това е един от най-лесните и удобни начини за съхраняване на кореновите грудки.

Размножаване:
Далиите се размножават семенно и вегетативно - чрез отделяне на коренови грудки или стъблени резници.
Семенното размножаване се практикува само за простоцветните култивари или при селекция.
В един грам се съдържат около 150 семена, които пазят кълняемост 3 години.
За приготвяне на разсади семената се садят в сандъчета през март-април.
Поникват за седмица.
Изваждат се в откритите площи след като отмине опасността от пролетните слани.
В домашни условия гергините най-често се размножават чрез отделяне на коренови грудки.
Това се прави през пролетта, когато възобновителните пъпки станат добре видими.
Всяка разчленена грудка трябва да носи част от кореновата шийка с 1-2 възобновителни пъпки (оченца).
Засаждат се в саксии или на постоянно място в зелените площи през май или началото на юни.

Размножаването чрез стъблени резници се извършва от средата на февруари до средата на април.
За целта грудките се поставят при условия на растеж - засаждат се в почвен субстрат, осигурява им се интензивно осветление, умерена влага и температура 20 градуса.
Когато стъблата пораснат до 5-8 см от тях се приготвят резници.
Те се вкореняват при висока въздушна влажност, температура около 20 градуса и засенчване.

Използване:
Далиите са едни от най-популярните и отглеждани цветя по целия свят, както в обществените, така и в домашните градини.
Ценят се за обилния и продължителен цъфтеж, широката палитра от багри и разнообразни по структура съцветия.
Ниските културни форми се ползват в геометрични и геометризирани композиции, подвижни и неподвижни цветници, ивици, масиви, смесени бордюри, цъфтящи алеи.
Намират приложение и при фасадно зацветяване на южни и западни изложения, за цветни тераси, както и като саксийни цветя.
Средновисоките и високите хибриди участват в групи, масиви и смесени бордюри.
Сортовете с едри кичести или полукичести цветове се отглеждат за рязан цвят.
Богатството на декоративни форми предполага и възможности за създаване на специални цветни кътове и изложби.








Хортензия (Hydrangea hortensis)

Хортензията спада към семейство Saxifraceae.
Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината.
Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30см, бухнали съцветия.
Това е един от най-обилно и най-продължително цъфтящите видове храсти.
Цъфтежът му започва през юли и завършва в късна есен.
Най-напред цветовете са зеленикаво-бели, по-късно бели, а през есента стават розови.
Тя е многогодишно листнодекоративно растение.
Хортензията има големи овални листа, назъбени по края.
Цветовете са събрани в съцветия, различни според конкретния вид, но за всички е характерно, че в центъра им се намират малките плододаващи цветчета, а по периферията те са големи и стерилни.
Багрите включват различни нюанси на розовото, лилавото, синьото, червеното, има бели и кремави хортезии, съществуват двуцветни и такива с преливащи оттенъци на един цвят.

Любопитно е, че окраската при повечето видове зависи от киселинността на почвата – хортензиите цъфтят в розово на почви с основна реакция и в синьо на такива с висока киселинност.
В миналото хортензиите са били водни (блатни) растения, откъдето са получили наименованието си.
Името им произхожда от гръцките думи hydor (вода) и aggeion (съд).
Това е и най-значителната им особеност – тези растения са изключително влаголюбиви.
В Европа хортензията е пренесена в края на миналото столетие от Китай и Япония.
С течение на годините са внесени и създадени още много хибридни видове.

През 1990 г., най-активно във Франция, е започнало селектирането и на нови сортове, повечето от които са получени чрез кръстоски от H. macrophylla или H. hortensis.
Тези два вида хортензии не са студоустойчиви и затова в началото са били отглеждани единствено като стайни растения.
Към 20-те години на ХХ век вече са съществували около 100 сорта нейни разновидности.
Днес са познати много цветови, по форма и големина на цветовете разновидности.
В голямото изобилие от най-разнообразни сортове предпочитани са следните сортове: бяла със ситни цветчета (Н. arborescens Annabelle); бяла, но с по-големи цветове и по-малък обем на китката – Н. macrophylla immaculate, чиито цветчета понякога са с много лек и нежен розов нюанс.
С ефектни виолетови нишки, концентрирани в центъра на иначе белите цветове, е Н. macrophylla Harlequin.
С тъмнозелени листа, едри бели цветове в комбинация със ситни розови цветчета е Н. serrata Acuminata.
Като напръскана с розов прах е Н. macrophylla Zurich.

Китки като гроздове и ситни цветчета има Н. paniculata grandflora Kynshu, която е с млечнобял цвят.
Някои от цветчетата в една китка са с бледорозов нюанс.
Сред най-ефектните видове е бялата Н. paniculata Praecox, чиито едри бели цветове са комбинирани с множество по-дребни и жълтеникави.
Много пищна и красива е и Н. macrophylla White Swan, която има тъмнозелени листа, комбинирани с букет от ситни цветчета в центъра на китката.
Хортензията се отглежда основно като градинско растение и много рядко се среща в затворени помещения.
Единственият ù недостатък и пречка за отглеждане в домашни условия е внушителният ù вид, който предполага осигуряване на по-голямо пространство.
Тя е изключително лесно приспособима и е едно от лесните за отглеждане в стайни условия и оранжерии растение.
В България това не е често срещана практика.

Размножaване
Когато стъблото достигне желаната височина, връхната пъпка се пречупва, за да оформи зелените резници, които се изрязват с остър нож под ъгъл до 25 градуса, трябва да имат един-два възела.
Долните листа се изрязват изцяло, а горните наполовина.
Това се извършва при облачно време или рано сутрин, тъй като не трябва да се допуска никакво повяхване на резниците.
Те се засаждат на дълбочина 1,5-2см в оранжерия или сандъчета, в торф, поръсен отгоре с речен пясък, чийто слой е 3-4 см.
Резниците се поставят на сянка и се пръскат с вода 1-2 пъти дневно.
След три-четири седмици те се вкореняват.
По-късно постепенно трябва да се приспособяват към условия на открито.

Младите растения се зазимяват, като се покриват със сухи листа.
Много добре се вкореняват хоризонтални отводи, особено едногодишни.
Едно от основните изисквания за успешно отглеждане на хортензията е редовното и обилно поливане.
Дали има нужда от вода, се познава по листата.
Те са зелени, само ако влагата им е достатъчна.
Едва когато остареят, започват да пожълтяват естествено.
През летния сезон е добре растенията да се пръскат редовно с вода.






петък, 25 септември 2015 г.

Аспарагус (Декоративна аспержа) (Asparagus)

Семейство Аспарагусови (Asparagaceae)
​Растение с нежни и изящни увиснали вечнозелени клонки.
Някои видове цъфтят с дребни бели цветове без декоративна стойност.
Обича полусенчесто до сенчесто с много свеж въздух.
През зимата обича да е на по хладно място, но температурата не бива да пада под 8°С.

Видове: Asparagus plumosus и Asparagus desiflorus sprengeri имат нежни перести листа.
Asparagus asparagoides е с широки листа, Asparagus falcatus e с дълги сърповидни листа, а стъблата му са с бодли.

Грижи: Въз основа на голямата си повърхност дребните листа на аспарагуса изпаряват много вода, въпреки това растението се полива умерено.
То набавя вода в дебелите си корени и е по-добре да се изсуши от колкото да се преполее.
От май до септември се тори всяка седмица.
Растения, оставени през зимата на топло трябва да се торят и поливат на всеки 2 седмици.
При хладно помещение не се тори и почти не се полива.

Размножаване: Може да се размножи чрез разделяне на кореновата туфа.
За пресаждане е подходяща е необходима рохкава растителна пръст с добавка на малко глина.

Вредители: При течение може да бъде нападнат от червен акар и въшки.






Абутилон, Просфорник, Красив слез (Abutilon)

Семейство Слезови (Malvaceae)
Ботаническото име на просфорника идва от арабското abu tilun = индийски слез.
Немското наименование (красив слез) насочва към очебийната красота на цветовете. Абутилонът е богато цъфтящ, изправен храст с кленоподобни листа, които през зимата не падат.
Във ведро той може да достигне 2-Зм височина.
Растението спада към род, състоящ се от 150 вида, от които само няколко се култивират като стайни растения или растения за големи съдове.
Най-известни са сортовете на Abutilon pictum, особено разновидността „Томпсонии", която се предлага в търговската мрежа предимно с пъстри листа.
Тези златисти петна впрочем са предизвикани от вирусна инфекция, която не вреди на растението и не засяга други растения.
Освен това се продават хибриди с червени, оранжеви и жълти цветове, произлезли от кръстоски на Abutilon darwinii c Abutilon pictum.
Много обичани са високите стъбла на Abutilon megapotamicum, които често се облагородявали върху Abutilon pictum.
Основната издънка се оставя да израсне до определена височина, отрязва се, разцепва се, в цепнатината се пъхва клинообразно.
Заострен резник и калемът се оставя във фуния от фолио, докато израсте.

Период на пъфтене: Поставен а светло, слезът цъфти целогодишно.
Основен цъфтеж рез пролетта и лятото.

Произход: Бразилия.

Месторастене: Светло, но защитено от слънце, дъжд и вятър.
Клоните са чупливи.
Субстрат: Оптимална пръст, TKS2 или пръст за балконски цветя.

Поливане, торене: По време а вегетацията (март до октомври) се полива обилно, до август се наторява всяка седмица.

Други грижи: Прецъфтелите цветове и жълтите листа се отстраняват редовно.
При лошо разклоняване върховете на издънките се прищипват често.

Презимуване: На светло и прохладно при температура 10°С. Полива се малко.
При прибирането през есента, както и при изнасянето през пролетта, се подрязва наполовина. При нужда се пресажда в средата на март и се поставя на по-светло и по-топло място.

Ведители. болести: Бели мухи листни въшки, акари.
При продължителни дъждове - сиво гниене на цветовете.
Абутилонът реагира на течение, екстремни температурни колебания и смяна на мястото чрез опадане на листата и цветовете, но бързо се възстановява.

Размножаване: Чрез резници през пролетта.
Младите растения често се прищипват.

Съвети за оформление: Хибридите на слеза лесно се оформят като високо стъбло.
Растежът им е толкова бърз, че понасят добре оформянето и подрязването.
Ако е необходимо, готовата корона може да се подреже до старото стъбло.




ХРИЗАНТЕМА (ДЕНДРАНТЕМА)

Хризантема (Дендрантема)
Семейство Сложноцветни (Asteraceae (остар. Compositae))
В буквален превод името означава златно цвете (гръцки: chrysos - злато и anthemion — цвете). Благодарение на изкуството на селекционерите са получени неуморно цъфтящи сортове - през пролетта, лятото и есента - за градината, балкона и терасата.

Повечето от тях се отглеждат като едногодишни, но в родината си растат като храсти или полухрасти. Кошничките с цветовете са прости или кичести, а диаметърът им (в зависимост от вида и сорта) е малък като на лайката или едри като кошничките с цветовете на маргаритата.

За сандъчета и плитки кашпи се препоръчват ниски видове и разновидности, например:
• Chrysanthemum frutescens - хризантема. Предлага се и като дребно растение за балкона.
• Chrysanthemum indicum - хибрид, есенна хризантема, зимна астра. Много сортове с обикновени или кичести кошнички с цветове (30-40см, бели, жълти, розови, виолетови, пурпурни, червени и бронзови).
• Chrysanthemum maximum - хибрид, полска маргарита. Сортове: "Снежна дама" (20-25см, бяла), „Сребърна принцеса" (30см, бяла, закръглено бухлата).
• Chrysanthemum multicaule "Джудже" и "Златно джудже" (20см, златистожълта).
• Chrysanthemum paludosum - маргарита за балконско сандъче (25см, бяла, бухлата).
• Chrysanthemum partenium - майчина билка, кичеста лайка, матрикария, питомна лайка.

Сортове:
• "Сантана" (25см, кремавобяла с топчести кош-нички с цветове) • "Принцеса Дейзи" (25см, бяла с обикновени кошнички с цветове)
• "Бяла звезда" (18см, бяла с кичести кошнички с цветове)
• "Златна топка" (25см, златистожълта)
• "Снежна топка" (30-35см с дребни кошнички с цветове, бяла)
• "Бяла корона" (ЗОсм, чисто бяла, плътно кичеста)
• "Фортуна" (50см, бяла, силно кичеста).

Период на цъфтене:
• Chrysanthemum indicum - хибрид главно црез септември до ноември, а чрез направлявана култура и целогодишно.
• Chrysanthemum maximum - хибрид - от май до юли.
• Chrysanthemum multicaule -юни до септември.
• Chrysanthemum paludosum - юни до октомври.
• Chrysanthemum partenium - юни до септември.

Произход: Изходни форми - Европа, Предна Азия, Япония, Китай.
Месторастене: Слънчево.
Субстрат: Оптимална пръст, TKS2.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20-30см едно от друго.
Поливане, торене: Поддържа се леко влажно. До август се подхранва всяка седмица.
Други грижи: Редовно отстраняване на прецъфтелите кошнички с Цветове. Подрязването на Chrysanthemum paludosum през август стимулира развитието на нови цветове.
Презимуване: Не е нужно. Изключения: Chrysanthemum indicum - хибрид иChrysanthemum frutescens може да се подрежат, да презимуват на светло, прохладно и сухо място, а през пролетта да се развият отново.
Вредители, болести: Листни въшки, акари, същинска и мнима брашнеста мана.
Размножаване: Чрез семена през пролетта. Хибридите indicum и Chrysanthemum frutescens чрез резници целогодишно.
Предупреждение: Chrysanthemum partenium и Chrysanthemum indicum - хибриди съдържат алергени.




14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Докато се радвате на изобилието от цветове в двора, градината или на терасата, не забравяйте да засадите луковиците на пролетните растения. Така, когато пролетта започне да разцъфва, ще си осигурите цвят и зеленина след студената зима. Ето и кратък списък с любимите цветя, които се засаждат по това време – някои от които известни на всеки, а други – познати само на запалените градинари.


1. Нарцис


14 пролетни растения, които се засаждат през есента 14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Нарцисът е не само много лесен за отглеждане, но и много гъвкав като разновидности – сортовете му са толкова различни като цвят и форма, че можете да създадете цяла градинка изцяло от нарциси, без тя да изглежда еднообразно. Обагрени в бяло, жълто, дори червено, ароматните цветове на нарцисите са подходящи както за градината, така и за терасата, поставени в сандъчета.

Латинско наименование: Narcissus


2. Кукувиче грозде (мускари)


14 пролетни растения, които се засаждат през есента 14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Наричано още "гроздов зюмбюл" заради приликата между двете растения, мускари притежава очарователни гроздовидни снопчета от гъсто наредени камбанки, обагрени в синьо и пурпурно. Освен това растението е лесно за отглеждане, а ароматът му е сладък и приятен. Кукувичето грозде пуска листа още през есента, така че няма как да забравите къде точно сте засадили луковиците на растенията.

Латинско наименование: Muscari armeniacum


3. Лале


14 пролетни растения, които се засаждат през есента 

През 17 век лалетата са били изключително скъпи и ценени растения, като цената на определени луковици се равнявала на стойността на цяла къща. Днес растението е достъпно за всички, а често дори е подценявано като твърде обикновено. Специалистите градинари обаче знаят, че лалетата съществуват в такова разнообразие от сортове, цветове и форми, че Вашата градина никога няма да изглежда скучна и еднообразна.

Латинско наименование: Tulipa


4. Декоративен лук


14 пролетни растения, които се засаждат през есента 14 пролетни растения, които се засаждат през есента

На фона на едва избиващата зеленина, високите снопчета на декоративния лук изпъкват ефектно. Може би най-красиви са сортовете 'Globemaster' и 'Purple Sensation', които разцъфват във великолепни сферични съцветия, подобни за тези на глухарчето. Добре е растението да се съчетае с други пролетни видове – например божури и рози, които да скрият увяхващата зеленина и да подчертаят красотата на съцветията.

Латинско наименование
: Allium


5. Лале-джудже


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Макар да не прилича особено на своите обикновени събратя, лалето-джудже има същите продълговати листа и същото ядро. Този сорт е по-скоро диворастящ и е особено подходящ за оформяне на бордюрите между цветните лехи и тревните насаждения.

Латинско наименование
: Tulipa tarda


6. Камазия


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Камазията е растение от семейство Кремови и произхожда от Северна Америка. Луковиците й са студоустойчиви и са  многогодишни, подобно на тези на нарциса. Растението достига до височина 60-70 см, листата му са събрани в розетка, а от средата на розетката израства цветоносното стъбло, със звездовидни цветчета в светлосиньо или бяло. Камазията не е взискателна към почвата и изложението, но се развива най-добре на слънчеви места и на почви с добър дренаж.

Латинско наименование: Camassia cusickii


7. Крем (ирис, перуника)


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Нежната форма и великолепен аромат правят ирисите едно от любимите растения, особено през пролетта. Растението съществува в разнообразни форми, размери и цветове, така че всеки може да избере предпочитания вид. Освен не особено капризно за отглеждане, цветето се съчетава добре с почти всички останали растения.

Латинско наименование: Iris reticulata


8. Минзухар


14 пролетни растения, които се засаждат през есента 14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Семпъл и непретенциозен, минзухарът е един от първите предвестници на пролетта. Той съществува в бяло и жълто, но жълтите сортове (например сортът 'Goldilocks') се отличава по-ефектно на фона на упоритите снежни преспи в началото на пролетния сезон.

Латинско наименование
: Crocus chrysanthus


9. Кокиче


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Може би най-разпространеното растение в самото начало на пролетта – кокичето разцъфва далеч преди останалите пролетни цветя, но пък именно затова то е толкова ценено от градинарите. Макар и семпло, дребното цвете е едно добро начало на топлия сезон и нито една градина или тераса не трябва да остава без поне няколко стръка.

Латинско наименование
: Galanthus nivalis


10. Зюмбюл


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Трудно е да се устои на сладкия аромат на зюмбюла, особено когато той се съчетае с великолепни снопчета от гъсто наредени камбанки в бяло, розово, синьо или пурпурно. Ако нямате градина, засадете няколко луковици от зюмбюл в сандъче, като изберете няколко разцветки на растението, за да получите разноцветна домашна градинка.

Латинско наименование: Hyacinthus


11. Ходжово лале


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Другото име на това нестандартно растение е императорска ведрица. То не се пресажда всяка есен, но е добре да се разрежда през 3-4 години. Ако пък искате да пресадите растението с цел размножаване или да го засадите на ново място в градината, можете да го направите именно в началото на есента. Цветето притежава ефектни съцветия в свежозелено, обагрени с портокалови цветчета, висящи на снопчета.

Латинско наименование: Fritillaria imperialis


12. Анемония


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Анемонията, позната още като съсънка, е семпло, но много красиво пролетно цвете, обагрено в бяло или ярки нюанси на розовото и синьото. Растението често се пренебрегва заради непретенциозния си вид, но добрите градинари знаят, че рядко може да се намери цвете, което да изпълва градината с толкова ярки нюанси, колкото анемонията.

Латинско наименование: Anemone blanda


13. Фрезия


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Ароматна, деликатна и красива, фрезията е често срещан избор за непретенциозните пролетни букети. Растението се развива чудесно и у дома, засадено в сандъчета.

Латинско наименование: Freesia


14. Хионодокса


14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Името на хионодокса произлиза от гръцкото chio – сняг и doxa – слава, вероятно защото той цъфти направо из под снега. Нежните пастелни цветове на растението се отличават ефектно на фона на почти безцветната ранно-пролетна градина. Цветето се размножава по естествен начин всяка година и с времето ефектът се увеличава многократно. Можете да съберете луковиците по-нагъсто върху по-голяма площ (на разстояние от 10-15 см), така че да се образува нещо като "цветно петно".

Латинско наименование
: Chionodoxa forbesii