вторник, 3 ноември 2015 г.

Камелия (Camellia)

Семейство Чаеви (Theaceae).
В Европа камелията е пренесена през 1738 г. от йезуитския монах Йосиф Камел, който дълго време се е занимавал с мисионерска работа на Филипините.
В негова чест растението е получило това име - Камелия.
Съвършенния по форма цвят на камелията, красотата на неговите восъчни листенца и при това абсолютно лишен от аромат, винаги е бил покрит с тайнствен ореол.

Камелията е храст с височина от един до три метра, с компактна корона от лъскави, тъмнозелени листа и с цветове от снежнобяло до яркочервено, през всички нюанси на розовото.
Тя неочаквано добре се е приспособила към местния климат.
Всъщност, противно на очакванията, повечето сортове камелии са много устойчиви на студове и сравнително лесни за отглеждане - на терасата или в градината.
Те no-скоро са уязвими от резките промени на температурата, защото тяхната коренова система е повърхностна, затова е особено чувствителна.

Семейство: Theaceeae, чаеви.
Родина: Китай, Япония. 
Видове: Съществуват повече от 10 000 сорта камелии, като асортиментът постоянно расте.
Период на цъфтене: Зимата и пролетта. 
Цветове: Големи красиви бели, розови, червени или пъстри цветове, които достигат от 4 до 10 см. 

Температура: Оптималната температура преди цъфтежа и в периода на цъфтеж, който може да продължи от декември до април, е около 15-20 градуса.
Тя може леко да се повиши, но само ако се осигури влажност на въздуха до 60%. 
Растението се държи до декември на температура 5-6 градуса. 

Размножаване: Стъблени резници без пъпки през лятото. 
Торене: Растението се подхранва през цялата година с изключение на юли и август. След като камелията прецъфти, е добре да се подхрани със силно разреден тор. В края на юни подхранването се прекратява. 
Пресаждане: През пролетта, но само когато старата саксия е станала тясна.
Осветление: Ярка светлина, но далеч от преките слънчеви лъчи.
Поливане: Целогодишно се поддържа умерена влага.
Използвайте хладка вода за поливане.
През юли и август се намалява значително поливането, за да спре растежът на клоните и да се заложат цветните пъпки. 

Презимуване: Прибират се преди настъпване на нощни застудявания. 
До отварянето на цветовете по възможност да се спазва температура до 12°С, а по време на цъфтежа под 15°С.
Листата и пъпките често се напръскват. 
Полива се съвсем малко. 
При необходимост след като прецъфти (най-късно в края на юли) се пресажда. 

Вредители и болести: Въшки, ръждива мана, изпадане на листата, ако зимува на много топло или при неправилно гледане през лятото. 

Как да си изберем растението?
Камелия се избира в зависимост от съществуващите климатични условия.
Наборът от различни сортове е изключително богат, някои издържат и до -10, -15 градуса. Camellia japonica, с нейните многобройни варианти, остава най-широко разпространения вид.
Тя е много красива, с кичести цветове, наподобяващи тези на розата, но е сравнително капризна. 
Нейната "братовчедка" Camellia sasanqua е по-непретенциозна и с по-рехави цветове.

Как да се грижим? 
Трябва да се отбележи, че видовете камелии с по-малко количество венчелистчета са по-устойчиви в студено време.
Поставена навън, камелията не се страхува от студ.
По принцип камелиите обичат кисела почва, завет и светлина, но не и преки слънчеви лъчи. 
Camellia sasanqua обаче, като по-непретенциозна, понася слънце и обикновена почва.
Влагата е много важна за всички видове камелии, за да се развиват пъпките и цветовете. 

Отглеждане на камелията стъпка по стъпка:
1. Засадете вашата камелия в голяма саксия, с дълбочина поне 40 сантиметра. 
На дъното на саксията направете хубав дренаж от чакъл или керамзит, това ще предотврати загниването на корените. 

2. Напълнете саксията с равни количества торна пръст (чернозем) и горска пръст. 

3. Поставете саксията на полусянка откъм северната или северозападната страна на стената. 

4. Поддържайте постоянно, зиме и лете, влажна почва, без обаче да '”удавяте” растението, за да не се задържа вода на нивото на корените.
Избягвайте поливането при опасност от замръзване. 

5. През зимата, за да запазите корените, които са най-чувствителни, увийте саксията с найлон с мехурчета (фолио, с което се увиват стъкларии против счупване) или друг изолационен материал.
Покрийте в основата на стеблото с торф, сухи листа, талашит или борови кори.
Направете малък параван откъм страната, от която духа. 

6. Наторявайте два пъти в годината, в началото на март и в средата на май, с бавно действаща тор, така че цветето да се храни в зависимост от нуждите си. 

7. След края на цъфтежа оформете короната на вашата камелия, като изрежете по-хилавите и изсъхналите клонки.


Внимание:
Растенията, купени от магазина, не трябва да се внасят веднага в помещението, необходимо е да се държат известно време на хладно място и чак след това да се сложат в стаята. 
Избягвайте резитбата на камелията, освен ако е загубила добрата си декоративна форма или трябва да се премахнат болни клонки. 
В никакъв случай камелията не трябва да се оставя близо до радиаторите вкъщи. 
Цъфтежът на камелията може да се регулира.
За да се задържи, е необходимо напъпилото растение да се пренесе в тъмно и влажно мазе, където температурата е около 8 градуса, като не забравяте да поливате.
Две седмици преди желания срок за цъфтеж растението трябва да се пренесе на топло и светло място. 

Ако листата на камелията окапват?
Няма място за безпокойство, ако това става в ограничени количества.
Ако обаче цялостно жълтеят, капят и цветовете са оскъдни, става въпрос за хлороза, тоест недостиг на хлорофил. 
Силно варовита почва, прекалено поливане или обратно, продължително засушаване са в основата на този проблем. 
Друга възможна причина са резки промени в температурата. 

Какво се прави?
Изкоренете растението, отстранете пръстта от корените и ги измийте на течаща вода.
Подрежете леко корените и поокъсете клонките.
Проверете дренажа и засадете отново в друга пръст. 

Пъпките на камелията падат, преди още да са цъфнали?
Причината е същата, като при окапването на листата - липса на вода или прекалено поливане. 

Листата се покриват с чернилка?
Най-вероятно става въпрос за гъбичка, която се разнася от гъсеници.
Напръскайте камелията със специален за целта инсектицид.

Можете да закупите Камелия в саксия от Магазини за цветя Лилия - http://lilia.bg - За поръчки и въпроси - 0899950458





понеделник, 2 ноември 2015 г.

Дипладения (Мандевила)/Dipladenia (Mandevilla)/

Произход:
Атрактивната Дипладения (Мандевила)/Dipladenia (Mandevilla)/ принадлежи към семейство Аросynасеае (Устрелови), а родината и е Южна Бразилия.
Някои нейни разновидности (като Mandevilla boliviensis и Mandevilla laxa) са разпространени в Боливия, Еквадор и Аржентина.

Дипладения (Мандевила)/Dipladenia (Mandevilla)/ е подходяща за отглеждане през лятото в градината, а през зимата вътре в дома.
Дипладенията е бързорастящо, пълзящо растение, което достига височина до 5 м, а цветовете и разпръскват уникален аромат.
Свежозелените листа на Дипладенията окапват през зимата.

Разположение:
Както всяко топлолюбиво растение, и дипладенията се чувства най-добре на светло място, но без да бъде излагана на преките слънчеви лъчи.
Ако са твърде силни, те могат да предизвикат навиване и деформиране на листата й.
Затова идеално място за нейното успешно развитие е полусенчестото.

Кога и как цъфти?
От началото на пролетта до есента дипладенията ще ви радва с красивите си, звънчевидни по форма цветове в розово, бяло, жълто и тъмночервено.

Температура:
През лятото тя трябва да бъде около 18-20 градуса, а през зимата около 13 градуса.
Не бива да позволявате температурите да падат под 10 градуса, защото цветето може да измръзне.

Поливане:
Дипладенията изисква равномерно влажна почва, без да се събира застояла вода.
Затова не бива да прекалявате с нейното количество, както и с честотата на поливанията.
За да избегнете задържане на водата, можете да направите дренаж от парчета печена глина в саксията.

Развъждане:
Най-добре е чрез резници през пролетта.
В началото на февруари цветето се подрязва ниско, за да се развие и раззелени в началото на вегетационния период.

Подхранване и торене:
Хубаво е почвата на растението да се обогатява с минерални торове, като най-подходящото време за това е от април до август.
През периода на покой трябва да се спре наторяването.

Вредители и болести:
Пазете главно от листни въшки и акари.

Отглеждане през зимата:
Прибира се със суха туфа, изрязва се почти до долу.
Оставя се на тъмно, прохладно (13-10 °С) и сухо.
Полива се рядко.
През март се пресажда и се премества на по-светло и топло, за да пусне издънки.

Можете да поръчате За дома Дипладения (Мандевила) от Магазини за цветя Лилия - http://lilia.bg - 25 лв. с Безплатна доставка в София.





сряда, 21 октомври 2015 г.

​Стрелиция / Strelitzia reginae

Стрелицията е едно от най-ефектните цветя от всички цъфтящи видове.
Уникалните цветове на това екзотично многогодишно растение напомнят птича глава. Комбинацията на яркооранжева и гълъбовосиня багра, в допълнение на оригиналната форма на цвета, приличат не просто на някой представител на летящото царство, а на истинска райска птица.
Затова не е изненадващо, че на Запад наричат стрелицията "цвете-райска птица" и "цвете-жерав".
От друга страна това фантастично красиво цвете е много атрактивно листно-декоративно растение, което се цени заради големите, лопатовидни, твърди и кожести листа.
Стрелицията образува гъста туфа, която впечатлява с масивния си обем и придава тропичен и романтичен характер на окръжаващата среда.

Както повечето очарователни и екстравагантни цветя, стрелицията произхожда от влажните тропични гори на Южна Африка.
Пренесена е в Европа през XVIII век като част от корабна пратка с тропически образци, предназначени за Кралската ботаническа градина на Джордж III.
Кръстена е на кралица Шарлот от Мекленбург-Стрелиц.
У нас стрелицията се култивира предимно за отрязан цвят, но запалени градинари я отглеждат в домашни условия в саксии и оранжерии.

Къде да разположа растението?
За да украсите дома си с това великолепно цвете, ви трябва пространство.
Възрастните растения в саксия с диаметър 25 см надхвърлят метър височина.
Но за сметка на това, се гледа учудващо лесно.
Стрелицията е светлолюбива.
Нуждае се от голяма интензивност на осветлението, но е хубаво да засенчвате от горещото лятно слънце.
Вирее на умерено топло място.
Идеалната температура е 16-23ºС, а през зимата не трябва да пада под 8ºС.
През лятото може да се изнесе на двора, но внимавайте с високите температури и прякото слънце!

Каква почвена смес да ползвам?
Стрелицията се развива нормално, само ако я отглеждате в питателна среда - богата на хранителни вещества почва с кисела реакция.
Смесете чимовка, угнил оборски тор, листовка и пясък в съотношение 2:2:2:1 и ще осигурите оптимална почвена субстанция.
Чрез чимовката и оборския тор се внася голямо количество органична материя, а листовката обезпечава киселинността.
Този субстрат е много богат на хранителни вещества, но лесно се сбива и спича.
Пясъкът се прибавя за подобряване на структурата и регулиране на водния режим.
Ако не ви се занимава, почвената смес за азалии е добро решение.

Как да поливам?
Стрелицията е преселница от влажните тропици, където дъждовете са ежедневие. Осигурете й обилно количество вода през лятото, но внимавайте да не я удавите.
В най-добрия случай полейте щедро, след което оставете почвата да просъхне.
След прецъфтяване стрелицията се нуждае от 2-3 месеца период на покой.
През това време поливането трябва да е оскъдно.

Каква да е влажността на въздуха?
В условията на нашия климат специални грижи за повишаване влажността на въздуха не са необходими.
Достатъчно е веднъж дневно да пулверизирате листата.

Как да се подхранва?
През пролетта и лятото - в периода на интензивно развитие, торете веднъж на две седмици.
Използвайте минерални и органични торове за подобряване на почвеното плодородие. През есента и зимата не добавяйте никакви подобрители.

Може ли да се пресажда?
Извършва се след прецъфтяването.
Младите екземпляри се пресаждат ежегодно, всяка пролет, а възрастните - веднъж на две или три години.
Съдовете трябва да имат добър дренаж.
Стрелицията се изважда заедно с балата пръст около корените и се прехвърля в нова саксия, с два пръста по-широка от старата.
След пресаждане полейте обилно и оставете цветето на сянка за няколко дни да се окопити.

Как се размножава?
В домашни условия стрелицията се размножава вегетативно чрез разделяне на растението при пресаждане.
Образува и семена, които се сеят през есента, но получените по този начин индивиди започват да цъфтят едва след 5-6 години.

Какви вредители да очаквам?
Преглеждайте за акари и щитоносни въшки, които са най-честите неприятели на растението.
Веднага, щом ги забележите, вземете мерки.
При по-леките случаи на нападения от щитоносни въшки избършете с влажно парцалче, намокрено в смес от сапунена вода и счукан чесън.
След 15 часа изкъпете растението.
При по-тежки случаи унищожете вредителите със системен инсектицид.
Заразените с акари екземпляри пръскайте с акарициди.

Магазини за цветя Лилия предлага букети със стрелиция. - http://lilia.bg/bg/Buket_sys_strelitsiya_i_gerberi-c176-p2681
Растението е подходящо за домашни и офисни интериори.
Може да се използва като естествена ограда.
Стои добре, заобиколено от по - ниски растения или само от трева.





вторник, 29 септември 2015 г.

Цимбидиум/Cimbidium

Орхидеи и бромелиеви

Родината му е тропическа и субстропическа Азия и Сверна Австралия.
Наричат цимбидума още ирисова орхидея заради сходството на листата му с тези на ирисите.
Родът му наброява само около 50 вида, за сметка на това има голямо разнообразие от около няколко хиляди хибридни сорта.

Описание:
Цимбидиумите представляват епифитни, литофитни или наземни растения, срещащи се на височина 2000 м. над морското равнище.
Имат многочислени месести корени и тънки кожести листа.
В зависимост от вида и сорта размерът и формата на псевдобулбите им варира от едри и закръглени до едва забележими задебеления на стъблата.
Псевдобулбите имат покритие, образуващо от основите на листата, които остават зелени по няколко години, а след опадването им основите им остава прикрепени към псевдобулбите.
Ново нарастване се образува при напълно съзрели псевдобулби.
Височината на отделните цветоносни стъбла може да достигне до 1 метър.
Цъфтежът е продължителен, до няколко месеца и може да бъде през всеки сезон на годината в зависимост от сорта.
Цветовете са едри, с восъкоподобна структура и много издръжливи, когато се откъснат.

Популярни видове и сортове
От дивите видове в стайна среда може да се отглеждат:
Алоелистният цибудиум (Cymbidium aloifolium) – това е първият от цимбидиумите, появили се в Европа, описан от Линей през 1753 г., с дълги до 75 см цветоноси, носещи до 75 на брой, неголеми – до 4 см в диаметър, кремавобели или жълтеникави цветове с отркояващи се червени ивици по венчелистчетата;
Цимбидиум на Лоу (C. lowianum) – вид от Бирма с няколко вариетета и едри, зелено-жълти цветове с червеникаво петно в устаната.
Цъфти през зимата до ранната пролет;
Мечелистен цимбидиум (C. ensifolium) – това е един от най-разпространените видове за стайно отглеждане, познат в Китай и въведен в кутурата 500 г. пр. н. е, споменаван в книгите на Конфуций.
През Средните векове станал популярен и в Япония.
Цени се заради изящната форма, дребните размери и приятния и силен аромат на цветовете.
Този вид е и един от родителите на сорта Golden Elf.
Днес по-често се отглеждат хибридни сортове, които предлагат голямо разнообразие от багри и големина на цветовете и затова се използват масово в цветните аранжировки и при направата на ефектни букети.
Хибридните цимбидиуми са получени в резултат на кръстоски между диви видове и последващи кръстоски между някои интересни сортове.
Например Cymbidium Alexanderi Westonbirt е известен сорт, подител на много от съвременните сортове цимбидиуми.
Разнообразието от багри при цветовете е впечатляващо – кремавобели, различни нюанси на жълто, оранжево, розово, червено, виолетово, а между най-новите сортове има и зеленоцветни, което е необичайна окраска за цвят на растение.
Сред многообразието от сортове може да открием и миниатюрни цимбидиуми, които са от най-предпочитаните за отглеждане в стая.

Отглеждане:
Цимбидиумът обича от прохладни до умерено топли помещения.
Не понася течения или прекалено високи температури.
Нуждае се от 20-250C през деня и до 100 C по-ниска температура пре нощта, като е желателно колебанията на температурите през деня и ноща да са в рамките на 2-4 до 5 градуса.
Цимбидиумът е светлолюбива орхидея, за която светлината е най-важният фактор за добро развитие.
Обича ярка, разсеяна светлина през цялата гоина, която спомага за растежа на орхидеята.
Сезонът на активен растеж при цимбидиума започва в края на зимата и ранната пролет и продължава цялото лято.
В началото на есента започва развитието на цветоноси.
На този вид трябва да се осигури период на покой от 2-3 седмици през зимата, като той може да бъде и по-продължителен, достигайки до 4 месеца в зависимост от вида и сорта.
Липсата на достатъчно светлина е честа причина за нецъфтеж при възрастни растения.
Поливането е регулярно, като не трябва да се допуска засъхване на почевения субстрат.
През зимата поливането се намалява и се прави през 10-14 дни, когато температурите са по-ниски.









понеделник, 28 септември 2015 г.

Гергина, Далия (Dahlia)

Семейство: Asteraceae
Произход: Мексико, Колумбия, Гватемала, Антилски острови.
Открай време гергините (далии) се смятат за едни от най-разпространените цветя в домашните градини.
Но докато историята на цветя като хризантеми, ириси, божури води началото си от древни времена, то гергините са познати като културни растения едва от 200 години.
В продължение на тези две столетия гергините са изпитвали възходи и падения на интереса към тях.
Те се отглеждани в кралските градини, в тяхна чест се устройвали пищни празненства, а след известно време били обявявани за хладни и бездушни цветя.
Но селекционерите скоро получавали нов хибрид и популярността на далиите отново пораствала.

За пръв път гергините били описани през 1615 г. от испанския лекар Ф. Хернандес, който живеел в Мексико.
В трудовете му те носили местното название акокотл, а обясненията се съпровождали с рисунки на прости и полукичести гергини.
По-късно (1791 г.) директорът на Мадридската ботаническа градина Канвил от пратените му от Мексико семена отгледал цвете, което нарекъл далия (Dahlia) - в памет на шведския ботаник Андреас Дал.
От Испания далиите били пренесени първо в Англия, а по-късно във Франция и Германия.
У нас, както и при повечето славянски народи, цветето е познато с името гергина (Georgina), дадено от немския ботаник Вилденов в чест на петербургския академик, географ и етнограф Йоген Готлиб Георги.
След появата на гергините в Европа те се отглеждали като тропически растения в оранжерии и били доста невзрачни и слаби.

Но веднъж френският ботаник Де Кандол засадил далии на открито в ботаническата градина в Монпел.
Резултатът надминал всякакви очаквания и от този момент започнало триумфалното шествие на гергините.
Те бързо се разпространили и сред любителите градинари.
Някои разполагали с големи колекции предимно от кичести гергини.
Далиите станали много модерни цветя.
Един екземпляр от нов сорт достигал до 10 фунта стерлинги, но всички се стремели да притежават много и различни хибриди.
През 1836 г. Във Виена се състояла и първата изложба на далии, на която са били представени над 200 сорта.

30-те години на XIX век може да се нарече “златен век на гергините”.
Тогава кипяла интензивна селекционерна дейност и броят на сортовете нараснал до 3000.
Днес са познати няколко десетки хиляди хибриди, които са систематизирани в единна класификация.
В рода има около 27-30 вида, разпространени в Мексико, а единични видове се срещат в Колумбия, Гватемала, Антилски острови.
Те са много сходни помежду си, предимно многогодишни тревисти растения.
Кореновата система се състои от т.нар. коренови грудки (задебелени странични корени), на долната част на които се развиват същинските корени.
Надземната система се характеризира с няколко изправени, твърди, кухи стъбла, добре облистени със срещуположни листа на къси дръжки.
Листата са пересто разделени - понякога двойно или тройно перести до целокрайни.
Всяко стъбло е разклонено на върха и завършва със съцветие кошничка.
Тя има два реда обвивни листенца.
Външните цветчета са езичести с различна форма и багра, а диска е съставен от тръбести златисто-жълти или червени цветчета.
Плодът е семе.

Декоративни форми
Ботаничните видове почти не са използвани за украса.
Те са послужили като изходни за получаване на многобройните културни форми.
По-известни естествени видове са променливата далия (Dahlia variabilis), от която водят началото си кичестите далии; яркочервената далия (Dahlia coccinea), изходна за хибридите с прости минзухарено жълти кошнички; жуарезиевата далия (Dahlia juarezii), от която са получени кактусовидните култивари.
Старите кълбовидни и кактусовидни гергини имали съществен недостатък - цветовете им се разполагали върху къси, слаби дръжки и били скрити от листа.
За да премахнат този дефект селекционерите били привлечени от меркиевата далия (Dahlia Mercii) с дълги цветоноси.
Съвременните сортове са унаследили дългите дръжки именно от участието на тази гергина в селекционата дейност.

Безбройните култивари се обединяват под името градинска далия (Dahlia - хибриди; Dahlia x cultorum; Dahlia x hortensis; Dahlia horticole).
Различават се по височина (40-200 см), размери, структура, багра на съцветията (всички без синя, еднобагрени или пъстри), диаметър и структура на кошничката - степен на кичестост.
За систематизиране на безчетните сортове те са класифицирани в 10 групи: простоцветни; анемовидни; далии с якичка; божуровидни; декоративни; кълбовидни; помпони; кактусовидни; полукактусовидни; смесени далии.
Простоцветните гергини имат кошничка, съставена почти изцяло от тръбести цветчета и само по външната окръжност са разположени един ред от максимум 8 на брой лъжливоезичести цветчета (наподобяват венчелистчета).
Такива са:
'Gardenparty', 'Yellow Hamer' - жълт, 'Princess Marie Jose', 'Parkprinzess'  - розов, 'Orange-ade' - оранжево-червен, 'Topmix white' - ниски, бели.
Анемовидните гергини се характеризират с големи лъжеезичести цветчета с овална форма, разположени в един или повече реда, а средата е заета от дълги тръбести цветчета, образуващи помпон в центъра на кошничката.

По-популярни култивари са: 'Vera Higgins' - бронзов; 'Lucy' - лилав с жълто; ' Comet' - червен.
Далиите с якичка се отличават по двата реда лъжеезичести цветчета, различни по форма, размер и багра.
Външните цветчета са по-големи, овални и разтворени, а вътрешните са тесни, леко завити и оцветени в друг тон.
Те обхващат централните тръбести цветчета като якичка, от където идва и името на тази група далии.

Може да избирате от следните сортове: 'Claire de Lune' - жълто и кремаво; 'Cricket' - червено и златисто; ' Libretto' - пурпурно и бяло; 'La Gioconda' - алено и златисто; 'Chimborazo' - червено и кремаво; 'Rondo' - бяло и лилаво.
Божуровидните далии притежават полукичести съцветия с два или четири реда плоски, овални езичета, а в средата се разполагат многобройни жълти тръбести цветчета.
Красиви сортове божуровидни далии са: 'Bishop of Liandaff' - червен; 'Symphonia' - пурпурен; 'Fascination' - лилав; 'Monsieur Dupont' - розов.

Декоративните далии са с кичести кошнички от широки, овални или леко заострени лъжеезичести цветчета, вдлъбнати или разгънати, разположени в концентрични кръгове.
Те покриват тръбестите цветове.
От декоративните гергини по-интересни са: 'Jocondo' и 'Mairo' - лилав; 'Thames Valley' - жълт; 'Terpo' - червен; 'Gerrie Hoek' - розов; 'Wilhelm Tell' - розово-оранжев; 'David Howard' - оранжев.
Кълбовидни далии имат сферични или полусферични съцветия от множество лъжеезичета, със закръглен връх.
В долният си край езичетата са завити във фуния.
Те са многобройни и прикриват тръбестите цветчета.
Известни сортове са: 'Doreen Hayes' - червен; 'Crichton Honey' - прасковен с червено; 'Esmonde' и 'Vader Abraham' - жълти; 'Annette' - розов; 'Ruby Wedding' - тъмночервен.

Далиите - помпони приличат много на кълбовидните гергини, но съцветията им са значително по-малки (до 7 см в диаметър).
Такива са: 'Hallmark' - лилава; 'Willo’s Violet' - бледолилава; 'Noreen' - розова; 'Nescio' - червена; 'Rоbina' - рубиненочервена; 'Snowflake' - бяла; 'Golden Fiz' - златистожълта.
Кактусовидните далии имат кичести съцветия със завити по дължина - минимум наполовина, тесни, заострени лъжеезичета.
Кошничките наподобяват кактусов цвят.
Отглеждат се култиварите: 'Danny' - розов; 'Doris Day' и 'Irish Visit' - червени; 'Appleblossom' - бледорозов; 'Pirouette' - жълт.

Полукактусовидните далии се различават от кактусовидните по това, че езичетата им са завити максимум до половината по тяхната дължина и са по-широки.
Тези далии се явяват преходна група между декоративните и кактусовите гергини.
Красиви са сортовете: 'Nantenan', 'Yellow Mood' и 'Hamari Boy' - жълти; 'Autumn Fire' - оранжево-червен; 'White Swallow' - бял.

Смесените далии са всички култивари със съцветия, които не могат да се отнесат към нито една от гореизброените групи.
Тук спадат формите с подобни на орхидеи съцветия - 'Giraffe' - жълт с червено; хризантемовидните гергини като 'Andries Wonder' - бежова; както звездовидните и други далии.

Отглеждане:
В условията на нашия климат гергините са незимоустойчиви.
Температури под 0 градуса повреждат надземните части, затова далиите се отглеждат предимно като многогодишни с прибиране на кореновите грудки през есента или по-рядко като едногодишни видове.
Засадете ги на слънчево място, защитено от силни ветрове, но добре проветриво.
Тъй като те са цветя на късия ден, не бива да се огряват от слънцето повече от 6 часа на ден, в противен случай зацъфтяват по-късно.
Изискват плодородни почви, добре дренирани и наторени; глинестите и песъчливите почви са крайно неподходящи.
В горещите летни дни трябва да се поливат и оросяват редовно и обилно.
Наторява се периодично от юни до края на август предимно с фосфорни и калиеви торове.

При много култивари (за рязан цвят) е необходимо т. нар. пасинковане - отстраняване на страничните пъпки с цел да се получат едри съцветия на дълги дръжки.
При други сортове е препоръчително пензиране (премахване на връхната пъпка), за да се оформят скелетните оси на растението.
По-високите хибриди се привързват към дървени пръчки, за да не полягат.
За да цъфтят продължително и с по-едри цветове на всички гергини трябва да се отстраняват прецъфтелите кошнички.
Далиите прекарват в състояние на покой зимата, когато кореновите грудки трябва да се извадят и съхраняват при определени условия.
С падането на температурите с 1-2 градуса под нулата, през есента, грудките се изравят, почистват се добре от почвата и се държат 15-20 дни в прохладно и влажно помещение, за да вкоравее кожицата им.
След това се съхраняват при температура от 2 до 60 градуса и висока относителна влажност на въздуха (60-80%).

Може да се действа и по следния начин: извадените грудки се разполагат за просушаване в проветрива оранжерия за 5-6 дни.
После се почистват от корените и стъблата се срязват на 3-4 см от кореновата шийка.
Местата на среза се посипват с прах от дървени въглища или вар.
Грудките се оставят още една седмица в оранжерията.
В кутия или кашон се постила плътна хартия, така че краищата да останат навън.
На дъното се посипва 3 см почва или пясък и се слага един ред грудки.
Пространствата между тях се запълват с пръст.
Върху тях се редят на етажи останалите грудки с тънък слой пясък помежду им.
По този метод се напълва целия кашон и накрая се покрива със свободните краища на хартията.
Това е един от най-лесните и удобни начини за съхраняване на кореновите грудки.

Размножаване:
Далиите се размножават семенно и вегетативно - чрез отделяне на коренови грудки или стъблени резници.
Семенното размножаване се практикува само за простоцветните култивари или при селекция.
В един грам се съдържат около 150 семена, които пазят кълняемост 3 години.
За приготвяне на разсади семената се садят в сандъчета през март-април.
Поникват за седмица.
Изваждат се в откритите площи след като отмине опасността от пролетните слани.
В домашни условия гергините най-често се размножават чрез отделяне на коренови грудки.
Това се прави през пролетта, когато възобновителните пъпки станат добре видими.
Всяка разчленена грудка трябва да носи част от кореновата шийка с 1-2 възобновителни пъпки (оченца).
Засаждат се в саксии или на постоянно място в зелените площи през май или началото на юни.

Размножаването чрез стъблени резници се извършва от средата на февруари до средата на април.
За целта грудките се поставят при условия на растеж - засаждат се в почвен субстрат, осигурява им се интензивно осветление, умерена влага и температура 20 градуса.
Когато стъблата пораснат до 5-8 см от тях се приготвят резници.
Те се вкореняват при висока въздушна влажност, температура около 20 градуса и засенчване.

Използване:
Далиите са едни от най-популярните и отглеждани цветя по целия свят, както в обществените, така и в домашните градини.
Ценят се за обилния и продължителен цъфтеж, широката палитра от багри и разнообразни по структура съцветия.
Ниските културни форми се ползват в геометрични и геометризирани композиции, подвижни и неподвижни цветници, ивици, масиви, смесени бордюри, цъфтящи алеи.
Намират приложение и при фасадно зацветяване на южни и западни изложения, за цветни тераси, както и като саксийни цветя.
Средновисоките и високите хибриди участват в групи, масиви и смесени бордюри.
Сортовете с едри кичести или полукичести цветове се отглеждат за рязан цвят.
Богатството на декоративни форми предполага и възможности за създаване на специални цветни кътове и изложби.








Хортензия (Hydrangea hortensis)

Хортензията спада към семейство Saxifraceae.
Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината.
Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30см, бухнали съцветия.
Това е един от най-обилно и най-продължително цъфтящите видове храсти.
Цъфтежът му започва през юли и завършва в късна есен.
Най-напред цветовете са зеленикаво-бели, по-късно бели, а през есента стават розови.
Тя е многогодишно листнодекоративно растение.
Хортензията има големи овални листа, назъбени по края.
Цветовете са събрани в съцветия, различни според конкретния вид, но за всички е характерно, че в центъра им се намират малките плододаващи цветчета, а по периферията те са големи и стерилни.
Багрите включват различни нюанси на розовото, лилавото, синьото, червеното, има бели и кремави хортезии, съществуват двуцветни и такива с преливащи оттенъци на един цвят.

Любопитно е, че окраската при повечето видове зависи от киселинността на почвата – хортензиите цъфтят в розово на почви с основна реакция и в синьо на такива с висока киселинност.
В миналото хортензиите са били водни (блатни) растения, откъдето са получили наименованието си.
Името им произхожда от гръцките думи hydor (вода) и aggeion (съд).
Това е и най-значителната им особеност – тези растения са изключително влаголюбиви.
В Европа хортензията е пренесена в края на миналото столетие от Китай и Япония.
С течение на годините са внесени и създадени още много хибридни видове.

През 1990 г., най-активно във Франция, е започнало селектирането и на нови сортове, повечето от които са получени чрез кръстоски от H. macrophylla или H. hortensis.
Тези два вида хортензии не са студоустойчиви и затова в началото са били отглеждани единствено като стайни растения.
Към 20-те години на ХХ век вече са съществували около 100 сорта нейни разновидности.
Днес са познати много цветови, по форма и големина на цветовете разновидности.
В голямото изобилие от най-разнообразни сортове предпочитани са следните сортове: бяла със ситни цветчета (Н. arborescens Annabelle); бяла, но с по-големи цветове и по-малък обем на китката – Н. macrophylla immaculate, чиито цветчета понякога са с много лек и нежен розов нюанс.
С ефектни виолетови нишки, концентрирани в центъра на иначе белите цветове, е Н. macrophylla Harlequin.
С тъмнозелени листа, едри бели цветове в комбинация със ситни розови цветчета е Н. serrata Acuminata.
Като напръскана с розов прах е Н. macrophylla Zurich.

Китки като гроздове и ситни цветчета има Н. paniculata grandflora Kynshu, която е с млечнобял цвят.
Някои от цветчетата в една китка са с бледорозов нюанс.
Сред най-ефектните видове е бялата Н. paniculata Praecox, чиито едри бели цветове са комбинирани с множество по-дребни и жълтеникави.
Много пищна и красива е и Н. macrophylla White Swan, която има тъмнозелени листа, комбинирани с букет от ситни цветчета в центъра на китката.
Хортензията се отглежда основно като градинско растение и много рядко се среща в затворени помещения.
Единственият ù недостатък и пречка за отглеждане в домашни условия е внушителният ù вид, който предполага осигуряване на по-голямо пространство.
Тя е изключително лесно приспособима и е едно от лесните за отглеждане в стайни условия и оранжерии растение.
В България това не е често срещана практика.

Размножaване
Когато стъблото достигне желаната височина, връхната пъпка се пречупва, за да оформи зелените резници, които се изрязват с остър нож под ъгъл до 25 градуса, трябва да имат един-два възела.
Долните листа се изрязват изцяло, а горните наполовина.
Това се извършва при облачно време или рано сутрин, тъй като не трябва да се допуска никакво повяхване на резниците.
Те се засаждат на дълбочина 1,5-2см в оранжерия или сандъчета, в торф, поръсен отгоре с речен пясък, чийто слой е 3-4 см.
Резниците се поставят на сянка и се пръскат с вода 1-2 пъти дневно.
След три-четири седмици те се вкореняват.
По-късно постепенно трябва да се приспособяват към условия на открито.

Младите растения се зазимяват, като се покриват със сухи листа.
Много добре се вкореняват хоризонтални отводи, особено едногодишни.
Едно от основните изисквания за успешно отглеждане на хортензията е редовното и обилно поливане.
Дали има нужда от вода, се познава по листата.
Те са зелени, само ако влагата им е достатъчна.
Едва когато остареят, започват да пожълтяват естествено.
През летния сезон е добре растенията да се пръскат редовно с вода.






петък, 25 септември 2015 г.

Аспарагус (Декоративна аспержа) (Asparagus)

Семейство Аспарагусови (Asparagaceae)
​Растение с нежни и изящни увиснали вечнозелени клонки.
Някои видове цъфтят с дребни бели цветове без декоративна стойност.
Обича полусенчесто до сенчесто с много свеж въздух.
През зимата обича да е на по хладно място, но температурата не бива да пада под 8°С.

Видове: Asparagus plumosus и Asparagus desiflorus sprengeri имат нежни перести листа.
Asparagus asparagoides е с широки листа, Asparagus falcatus e с дълги сърповидни листа, а стъблата му са с бодли.

Грижи: Въз основа на голямата си повърхност дребните листа на аспарагуса изпаряват много вода, въпреки това растението се полива умерено.
То набавя вода в дебелите си корени и е по-добре да се изсуши от колкото да се преполее.
От май до септември се тори всяка седмица.
Растения, оставени през зимата на топло трябва да се торят и поливат на всеки 2 седмици.
При хладно помещение не се тори и почти не се полива.

Размножаване: Може да се размножи чрез разделяне на кореновата туфа.
За пресаждане е подходяща е необходима рохкава растителна пръст с добавка на малко глина.

Вредители: При течение може да бъде нападнат от червен акар и въшки.






Абутилон, Просфорник, Красив слез (Abutilon)

Семейство Слезови (Malvaceae)
Ботаническото име на просфорника идва от арабското abu tilun = индийски слез.
Немското наименование (красив слез) насочва към очебийната красота на цветовете. Абутилонът е богато цъфтящ, изправен храст с кленоподобни листа, които през зимата не падат.
Във ведро той може да достигне 2-Зм височина.
Растението спада към род, състоящ се от 150 вида, от които само няколко се култивират като стайни растения или растения за големи съдове.
Най-известни са сортовете на Abutilon pictum, особено разновидността „Томпсонии", която се предлага в търговската мрежа предимно с пъстри листа.
Тези златисти петна впрочем са предизвикани от вирусна инфекция, която не вреди на растението и не засяга други растения.
Освен това се продават хибриди с червени, оранжеви и жълти цветове, произлезли от кръстоски на Abutilon darwinii c Abutilon pictum.
Много обичани са високите стъбла на Abutilon megapotamicum, които често се облагородявали върху Abutilon pictum.
Основната издънка се оставя да израсне до определена височина, отрязва се, разцепва се, в цепнатината се пъхва клинообразно.
Заострен резник и калемът се оставя във фуния от фолио, докато израсте.

Период на пъфтене: Поставен а светло, слезът цъфти целогодишно.
Основен цъфтеж рез пролетта и лятото.

Произход: Бразилия.

Месторастене: Светло, но защитено от слънце, дъжд и вятър.
Клоните са чупливи.
Субстрат: Оптимална пръст, TKS2 или пръст за балконски цветя.

Поливане, торене: По време а вегетацията (март до октомври) се полива обилно, до август се наторява всяка седмица.

Други грижи: Прецъфтелите цветове и жълтите листа се отстраняват редовно.
При лошо разклоняване върховете на издънките се прищипват често.

Презимуване: На светло и прохладно при температура 10°С. Полива се малко.
При прибирането през есента, както и при изнасянето през пролетта, се подрязва наполовина. При нужда се пресажда в средата на март и се поставя на по-светло и по-топло място.

Ведители. болести: Бели мухи листни въшки, акари.
При продължителни дъждове - сиво гниене на цветовете.
Абутилонът реагира на течение, екстремни температурни колебания и смяна на мястото чрез опадане на листата и цветовете, но бързо се възстановява.

Размножаване: Чрез резници през пролетта.
Младите растения често се прищипват.

Съвети за оформление: Хибридите на слеза лесно се оформят като високо стъбло.
Растежът им е толкова бърз, че понасят добре оформянето и подрязването.
Ако е необходимо, готовата корона може да се подреже до старото стъбло.




ХРИЗАНТЕМА (ДЕНДРАНТЕМА)

Хризантема (Дендрантема)
Семейство Сложноцветни (Asteraceae (остар. Compositae))
В буквален превод името означава златно цвете (гръцки: chrysos - злато и anthemion — цвете). Благодарение на изкуството на селекционерите са получени неуморно цъфтящи сортове - през пролетта, лятото и есента - за градината, балкона и терасата.

Повечето от тях се отглеждат като едногодишни, но в родината си растат като храсти или полухрасти. Кошничките с цветовете са прости или кичести, а диаметърът им (в зависимост от вида и сорта) е малък като на лайката или едри като кошничките с цветовете на маргаритата.

За сандъчета и плитки кашпи се препоръчват ниски видове и разновидности, например:
• Chrysanthemum frutescens - хризантема. Предлага се и като дребно растение за балкона.
• Chrysanthemum indicum - хибрид, есенна хризантема, зимна астра. Много сортове с обикновени или кичести кошнички с цветове (30-40см, бели, жълти, розови, виолетови, пурпурни, червени и бронзови).
• Chrysanthemum maximum - хибрид, полска маргарита. Сортове: "Снежна дама" (20-25см, бяла), „Сребърна принцеса" (30см, бяла, закръглено бухлата).
• Chrysanthemum multicaule "Джудже" и "Златно джудже" (20см, златистожълта).
• Chrysanthemum paludosum - маргарита за балконско сандъче (25см, бяла, бухлата).
• Chrysanthemum partenium - майчина билка, кичеста лайка, матрикария, питомна лайка.

Сортове:
• "Сантана" (25см, кремавобяла с топчести кош-нички с цветове) • "Принцеса Дейзи" (25см, бяла с обикновени кошнички с цветове)
• "Бяла звезда" (18см, бяла с кичести кошнички с цветове)
• "Златна топка" (25см, златистожълта)
• "Снежна топка" (30-35см с дребни кошнички с цветове, бяла)
• "Бяла корона" (ЗОсм, чисто бяла, плътно кичеста)
• "Фортуна" (50см, бяла, силно кичеста).

Период на цъфтене:
• Chrysanthemum indicum - хибрид главно црез септември до ноември, а чрез направлявана култура и целогодишно.
• Chrysanthemum maximum - хибрид - от май до юли.
• Chrysanthemum multicaule -юни до септември.
• Chrysanthemum paludosum - юни до октомври.
• Chrysanthemum partenium - юни до септември.

Произход: Изходни форми - Европа, Предна Азия, Япония, Китай.
Месторастене: Слънчево.
Субстрат: Оптимална пръст, TKS2.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20-30см едно от друго.
Поливане, торене: Поддържа се леко влажно. До август се подхранва всяка седмица.
Други грижи: Редовно отстраняване на прецъфтелите кошнички с Цветове. Подрязването на Chrysanthemum paludosum през август стимулира развитието на нови цветове.
Презимуване: Не е нужно. Изключения: Chrysanthemum indicum - хибрид иChrysanthemum frutescens може да се подрежат, да презимуват на светло, прохладно и сухо място, а през пролетта да се развият отново.
Вредители, болести: Листни въшки, акари, същинска и мнима брашнеста мана.
Размножаване: Чрез семена през пролетта. Хибридите indicum и Chrysanthemum frutescens чрез резници целогодишно.
Предупреждение: Chrysanthemum partenium и Chrysanthemum indicum - хибриди съдържат алергени.