Семейство Слезови (Malvaceae)
Ботаническото име на просфорника идва от арабското abu tilun = индийски слез.
Немското наименование (красив слез) насочва към очебийната красота на цветовете. Абутилонът е богато цъфтящ, изправен храст с кленоподобни листа, които през зимата не падат.
Във ведро той може да достигне 2-Зм височина.
Растението спада към род, състоящ се от 150 вида, от които само няколко се култивират като стайни растения или растения за големи съдове.
Най-известни са сортовете на Abutilon pictum, особено разновидността „Томпсонии", която се предлага в търговската мрежа предимно с пъстри листа.
Тези златисти петна впрочем са предизвикани от вирусна инфекция, която не вреди на растението и не засяга други растения.
Освен това се продават хибриди с червени, оранжеви и жълти цветове, произлезли от кръстоски на Abutilon darwinii c Abutilon pictum.
Много обичани са високите стъбла на Abutilon megapotamicum, които често се облагородявали върху Abutilon pictum.
Основната издънка се оставя да израсне до определена височина, отрязва се, разцепва се, в цепнатината се пъхва клинообразно.
Заострен резник и калемът се оставя във фуния от фолио, докато израсте.
Период на пъфтене: Поставен а светло, слезът цъфти целогодишно.
Основен цъфтеж рез пролетта и лятото.
Произход: Бразилия.
Месторастене: Светло, но защитено от слънце, дъжд и вятър.
Клоните са чупливи.
Субстрат: Оптимална пръст, TKS2 или пръст за балконски цветя.
Поливане, торене: По време а вегетацията (март до октомври) се полива обилно, до август се наторява всяка седмица.
Други грижи: Прецъфтелите цветове и жълтите листа се отстраняват редовно.
При лошо разклоняване върховете на издънките се прищипват често.
Презимуване: На светло и прохладно при температура 10°С. Полива се малко.
При прибирането през есента, както и при изнасянето през пролетта, се подрязва наполовина. При нужда се пресажда в средата на март и се поставя на по-светло и по-топло място.
Ведители. болести: Бели мухи листни въшки, акари.
При продължителни дъждове - сиво гниене на цветовете.
Абутилонът реагира на течение, екстремни температурни колебания и смяна на мястото чрез опадане на листата и цветовете, но бързо се възстановява.
Размножаване: Чрез резници през пролетта.
Младите растения често се прищипват.
Съвети за оформление: Хибридите на слеза лесно се оформят като високо стъбло.
Растежът им е толкова бърз, че понасят добре оформянето и подрязването.
Ако е необходимо, готовата корона може да се подреже до старото стъбло.
В блога на цветарски магазини Лилия ще откриете най-новите продукти, както и полезни статии и информация за различни видове и сортове растения и цветя. Магазини за цветя Лилия извършва експресна, безплатна доставка на цветя и букети в рамките на София. Поръчайте на http://lilia.bg
Показват се публикациите с етикет растения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет растения. Показване на всички публикации
петък, 25 септември 2015 г.
14 пролетни растения, които се засаждат през есента
Докато се радвате на изобилието от цветове в двора, градината или на терасата, не забравяйте да засадите луковиците на пролетните растения. Така, когато пролетта започне да разцъфва, ще си осигурите цвят и зеленина след студената зима. Ето и кратък списък с любимите цветя, които се засаждат по това време – някои от които известни на всеки, а други – познати само на запалените градинари.
1. Нарцис

Нарцисът е не само много лесен за отглеждане, но и много гъвкав като разновидности – сортовете му са толкова различни като цвят и форма, че можете да създадете цяла градинка изцяло от нарциси, без тя да изглежда еднообразно. Обагрени в бяло, жълто, дори червено, ароматните цветове на нарцисите са подходящи както за градината, така и за терасата, поставени в сандъчета.
Латинско наименование: Narcissus
2. Кукувиче грозде (мускари)

Наричано още "гроздов зюмбюл" заради приликата между двете растения, мускари притежава очарователни гроздовидни снопчета от гъсто наредени камбанки, обагрени в синьо и пурпурно. Освен това растението е лесно за отглеждане, а ароматът му е сладък и приятен. Кукувичето грозде пуска листа още през есента, така че няма как да забравите къде точно сте засадили луковиците на растенията.
Латинско наименование: Muscari armeniacum
3. Лале
През 17 век лалетата са били изключително скъпи и ценени растения, като цената на определени луковици се равнявала на стойността на цяла къща. Днес растението е достъпно за всички, а често дори е подценявано като твърде обикновено. Специалистите градинари обаче знаят, че лалетата съществуват в такова разнообразие от сортове, цветове и форми, че Вашата градина никога няма да изглежда скучна и еднообразна.
Латинско наименование: Tulipa
4. Декоративен лук

На фона на едва избиващата зеленина, високите снопчета на декоративния лук изпъкват ефектно. Може би най-красиви са сортовете 'Globemaster' и 'Purple Sensation', които разцъфват във великолепни сферични съцветия, подобни за тези на глухарчето. Добре е растението да се съчетае с други пролетни видове – например божури и рози, които да скрият увяхващата зеленина и да подчертаят красотата на съцветията.
Латинско наименование: Allium
5. Лале-джудже

Макар да не прилича особено на своите обикновени събратя, лалето-джудже има същите продълговати листа и същото ядро. Този сорт е по-скоро диворастящ и е особено подходящ за оформяне на бордюрите между цветните лехи и тревните насаждения.
Латинско наименование: Tulipa tarda
6. Камазия

Камазията е растение от семейство Кремови и произхожда от Северна Америка. Луковиците й са студоустойчиви и са многогодишни, подобно на тези на нарциса. Растението достига до височина 60-70 см, листата му са събрани в розетка, а от средата на розетката израства цветоносното стъбло, със звездовидни цветчета в светлосиньо или бяло. Камазията не е взискателна към почвата и изложението, но се развива най-добре на слънчеви места и на почви с добър дренаж.
Латинско наименование: Camassia cusickii
7. Крем (ирис, перуника)

Нежната форма и великолепен аромат правят ирисите едно от любимите растения, особено през пролетта. Растението съществува в разнообразни форми, размери и цветове, така че всеки може да избере предпочитания вид. Освен не особено капризно за отглеждане, цветето се съчетава добре с почти всички останали растения.
Латинско наименование: Iris reticulata
8. Минзухар

Семпъл и непретенциозен, минзухарът е един от първите предвестници на пролетта. Той съществува в бяло и жълто, но жълтите сортове (например сортът 'Goldilocks') се отличава по-ефектно на фона на упоритите снежни преспи в началото на пролетния сезон.
Латинско наименование: Crocus chrysanthus
9. Кокиче

Може би най-разпространеното растение в самото начало на пролетта – кокичето разцъфва далеч преди останалите пролетни цветя, но пък именно затова то е толкова ценено от градинарите. Макар и семпло, дребното цвете е едно добро начало на топлия сезон и нито една градина или тераса не трябва да остава без поне няколко стръка.
Латинско наименование: Galanthus nivalis
10. Зюмбюл

Трудно е да се устои на сладкия аромат на зюмбюла, особено когато той се съчетае с великолепни снопчета от гъсто наредени камбанки в бяло, розово, синьо или пурпурно. Ако нямате градина, засадете няколко луковици от зюмбюл в сандъче, като изберете няколко разцветки на растението, за да получите разноцветна домашна градинка.
Латинско наименование: Hyacinthus
11. Ходжово лале

Другото име на това нестандартно растение е императорска ведрица. То не се пресажда всяка есен, но е добре да се разрежда през 3-4 години. Ако пък искате да пресадите растението с цел размножаване или да го засадите на ново място в градината, можете да го направите именно в началото на есента. Цветето притежава ефектни съцветия в свежозелено, обагрени с портокалови цветчета, висящи на снопчета.
Латинско наименование: Fritillaria imperialis
12. Анемония

Анемонията, позната още като съсънка, е семпло, но много красиво пролетно цвете, обагрено в бяло или ярки нюанси на розовото и синьото. Растението често се пренебрегва заради непретенциозния си вид, но добрите градинари знаят, че рядко може да се намери цвете, което да изпълва градината с толкова ярки нюанси, колкото анемонията.
Латинско наименование: Anemone blanda
13. Фрезия

Ароматна, деликатна и красива, фрезията е често срещан избор за непретенциозните пролетни букети. Растението се развива чудесно и у дома, засадено в сандъчета.
Латинско наименование: Freesia
14. Хионодокса

Името на хионодокса произлиза от гръцкото chio – сняг и doxa – слава, вероятно защото той цъфти направо из под снега. Нежните пастелни цветове на растението се отличават ефектно на фона на почти безцветната ранно-пролетна градина. Цветето се размножава по естествен начин всяка година и с времето ефектът се увеличава многократно. Можете да съберете луковиците по-нагъсто върху по-голяма площ (на разстояние от 10-15 см), така че да се образува нещо като "цветно петно".
Латинско наименование: Chionodoxa forbesii
1. Нарцис
Нарцисът е не само много лесен за отглеждане, но и много гъвкав като разновидности – сортовете му са толкова различни като цвят и форма, че можете да създадете цяла градинка изцяло от нарциси, без тя да изглежда еднообразно. Обагрени в бяло, жълто, дори червено, ароматните цветове на нарцисите са подходящи както за градината, така и за терасата, поставени в сандъчета.
Латинско наименование: Narcissus
2. Кукувиче грозде (мускари)
Наричано още "гроздов зюмбюл" заради приликата между двете растения, мускари притежава очарователни гроздовидни снопчета от гъсто наредени камбанки, обагрени в синьо и пурпурно. Освен това растението е лесно за отглеждане, а ароматът му е сладък и приятен. Кукувичето грозде пуска листа още през есента, така че няма как да забравите къде точно сте засадили луковиците на растенията.
Латинско наименование: Muscari armeniacum
3. Лале
През 17 век лалетата са били изключително скъпи и ценени растения, като цената на определени луковици се равнявала на стойността на цяла къща. Днес растението е достъпно за всички, а често дори е подценявано като твърде обикновено. Специалистите градинари обаче знаят, че лалетата съществуват в такова разнообразие от сортове, цветове и форми, че Вашата градина никога няма да изглежда скучна и еднообразна.
Латинско наименование: Tulipa
4. Декоративен лук
На фона на едва избиващата зеленина, високите снопчета на декоративния лук изпъкват ефектно. Може би най-красиви са сортовете 'Globemaster' и 'Purple Sensation', които разцъфват във великолепни сферични съцветия, подобни за тези на глухарчето. Добре е растението да се съчетае с други пролетни видове – например божури и рози, които да скрият увяхващата зеленина и да подчертаят красотата на съцветията.
Латинско наименование: Allium
5. Лале-джудже
Макар да не прилича особено на своите обикновени събратя, лалето-джудже има същите продълговати листа и същото ядро. Този сорт е по-скоро диворастящ и е особено подходящ за оформяне на бордюрите между цветните лехи и тревните насаждения.
Латинско наименование: Tulipa tarda
6. Камазия
Камазията е растение от семейство Кремови и произхожда от Северна Америка. Луковиците й са студоустойчиви и са многогодишни, подобно на тези на нарциса. Растението достига до височина 60-70 см, листата му са събрани в розетка, а от средата на розетката израства цветоносното стъбло, със звездовидни цветчета в светлосиньо или бяло. Камазията не е взискателна към почвата и изложението, но се развива най-добре на слънчеви места и на почви с добър дренаж.
Латинско наименование: Camassia cusickii
7. Крем (ирис, перуника)
Нежната форма и великолепен аромат правят ирисите едно от любимите растения, особено през пролетта. Растението съществува в разнообразни форми, размери и цветове, така че всеки може да избере предпочитания вид. Освен не особено капризно за отглеждане, цветето се съчетава добре с почти всички останали растения.
Латинско наименование: Iris reticulata
8. Минзухар
Семпъл и непретенциозен, минзухарът е един от първите предвестници на пролетта. Той съществува в бяло и жълто, но жълтите сортове (например сортът 'Goldilocks') се отличава по-ефектно на фона на упоритите снежни преспи в началото на пролетния сезон.
Латинско наименование: Crocus chrysanthus
9. Кокиче
Може би най-разпространеното растение в самото начало на пролетта – кокичето разцъфва далеч преди останалите пролетни цветя, но пък именно затова то е толкова ценено от градинарите. Макар и семпло, дребното цвете е едно добро начало на топлия сезон и нито една градина или тераса не трябва да остава без поне няколко стръка.
Латинско наименование: Galanthus nivalis
10. Зюмбюл
Трудно е да се устои на сладкия аромат на зюмбюла, особено когато той се съчетае с великолепни снопчета от гъсто наредени камбанки в бяло, розово, синьо или пурпурно. Ако нямате градина, засадете няколко луковици от зюмбюл в сандъче, като изберете няколко разцветки на растението, за да получите разноцветна домашна градинка.
Латинско наименование: Hyacinthus
11. Ходжово лале
Другото име на това нестандартно растение е императорска ведрица. То не се пресажда всяка есен, но е добре да се разрежда през 3-4 години. Ако пък искате да пресадите растението с цел размножаване или да го засадите на ново място в градината, можете да го направите именно в началото на есента. Цветето притежава ефектни съцветия в свежозелено, обагрени с портокалови цветчета, висящи на снопчета.
Латинско наименование: Fritillaria imperialis
12. Анемония
Анемонията, позната още като съсънка, е семпло, но много красиво пролетно цвете, обагрено в бяло или ярки нюанси на розовото и синьото. Растението често се пренебрегва заради непретенциозния си вид, но добрите градинари знаят, че рядко може да се намери цвете, което да изпълва градината с толкова ярки нюанси, колкото анемонията.
Латинско наименование: Anemone blanda
13. Фрезия
Ароматна, деликатна и красива, фрезията е често срещан избор за непретенциозните пролетни букети. Растението се развива чудесно и у дома, засадено в сандъчета.
Латинско наименование: Freesia
14. Хионодокса
Името на хионодокса произлиза от гръцкото chio – сняг и doxa – слава, вероятно защото той цъфти направо из под снега. Нежните пастелни цветове на растението се отличават ефектно на фона на почти безцветната ранно-пролетна градина. Цветето се размножава по естествен начин всяка година и с времето ефектът се увеличава многократно. Можете да съберете луковиците по-нагъсто върху по-голяма площ (на разстояние от 10-15 см), така че да се образува нещо като "цветно петно".
Латинско наименование: Chionodoxa forbesii
Абонамент за:
Публикации (Atom)