Орхидеи и бромелиеви
Родината му е тропическа и субстропическа Азия и Сверна Австралия.
Наричат цимбидума още ирисова орхидея заради сходството на листата му с тези на ирисите.
Родът му наброява само около 50 вида, за сметка на това има голямо разнообразие от около няколко хиляди хибридни сорта.
Описание:
Цимбидиумите представляват епифитни, литофитни или наземни растения, срещащи се на височина 2000 м. над морското равнище.
Имат многочислени месести корени и тънки кожести листа.
В зависимост от вида и сорта размерът и формата на псевдобулбите им варира от едри и закръглени до едва забележими задебеления на стъблата.
Псевдобулбите имат покритие, образуващо от основите на листата, които остават зелени по няколко години, а след опадването им основите им остава прикрепени към псевдобулбите.
Ново нарастване се образува при напълно съзрели псевдобулби.
Височината на отделните цветоносни стъбла може да достигне до 1 метър.
Цъфтежът е продължителен, до няколко месеца и може да бъде през всеки сезон на годината в зависимост от сорта.
Цветовете са едри, с восъкоподобна структура и много издръжливи, когато се откъснат.
Популярни видове и сортове
От дивите видове в стайна среда може да се отглеждат:
Алоелистният цибудиум (Cymbidium aloifolium) – това е първият от цимбидиумите, появили се в Европа, описан от Линей през 1753 г., с дълги до 75 см цветоноси, носещи до 75 на брой, неголеми – до 4 см в диаметър, кремавобели или жълтеникави цветове с отркояващи се червени ивици по венчелистчетата;
Цимбидиум на Лоу (C. lowianum) – вид от Бирма с няколко вариетета и едри, зелено-жълти цветове с червеникаво петно в устаната.
Цъфти през зимата до ранната пролет;
Мечелистен цимбидиум (C. ensifolium) – това е един от най-разпространените видове за стайно отглеждане, познат в Китай и въведен в кутурата 500 г. пр. н. е, споменаван в книгите на Конфуций.
През Средните векове станал популярен и в Япония.
Цени се заради изящната форма, дребните размери и приятния и силен аромат на цветовете.
Този вид е и един от родителите на сорта Golden Elf.
Днес по-често се отглеждат хибридни сортове, които предлагат голямо разнообразие от багри и големина на цветовете и затова се използват масово в цветните аранжировки и при направата на ефектни букети.
Хибридните цимбидиуми са получени в резултат на кръстоски между диви видове и последващи кръстоски между някои интересни сортове.
Например Cymbidium Alexanderi Westonbirt е известен сорт, подител на много от съвременните сортове цимбидиуми.
Разнообразието от багри при цветовете е впечатляващо – кремавобели, различни нюанси на жълто, оранжево, розово, червено, виолетово, а между най-новите сортове има и зеленоцветни, което е необичайна окраска за цвят на растение.
Сред многообразието от сортове може да открием и миниатюрни цимбидиуми, които са от най-предпочитаните за отглеждане в стая.
Отглеждане:
Цимбидиумът обича от прохладни до умерено топли помещения.
Не понася течения или прекалено високи температури.
Нуждае се от 20-250C през деня и до 100 C по-ниска температура пре нощта, като е желателно колебанията на температурите през деня и ноща да са в рамките на 2-4 до 5 градуса.
Цимбидиумът е светлолюбива орхидея, за която светлината е най-важният фактор за добро развитие.
Обича ярка, разсеяна светлина през цялата гоина, която спомага за растежа на орхидеята.
Сезонът на активен растеж при цимбидиума започва в края на зимата и ранната пролет и продължава цялото лято.
В началото на есента започва развитието на цветоноси.
На този вид трябва да се осигури период на покой от 2-3 седмици през зимата, като той може да бъде и по-продължителен, достигайки до 4 месеца в зависимост от вида и сорта.
Липсата на достатъчно светлина е честа причина за нецъфтеж при възрастни растения.
Поливането е регулярно, като не трябва да се допуска засъхване на почевения субстрат.
През зимата поливането се намалява и се прави през 10-14 дни, когато температурите са по-ниски.
