Наричат хортензията най-хубавото украшение на градината.
Убеждаваме се в това само като погледнем високия кичест храст с огромните - до 30см, бухнали съцветия.
Това е един от най-обилно и най-продължително цъфтящите видове храсти.
Цъфтежът му започва през юли и завършва в късна есен.
Най-напред цветовете са зеленикаво-бели, по-късно бели, а през есента стават розови.
Тя е многогодишно листнодекоративно растение.
Хортензията има големи овални листа, назъбени по края.
Цветовете са събрани в съцветия, различни според конкретния вид, но за всички е характерно, че в центъра им се намират малките плододаващи цветчета, а по периферията те са големи и стерилни.
Багрите включват различни нюанси на розовото, лилавото, синьото, червеното, има бели и кремави хортезии, съществуват двуцветни и такива с преливащи оттенъци на един цвят.
Любопитно е, че окраската при повечето видове зависи от киселинността на почвата – хортензиите цъфтят в розово на почви с основна реакция и в синьо на такива с висока киселинност.
В миналото хортензиите са били водни (блатни) растения, откъдето са получили наименованието си.
Името им произхожда от гръцките думи hydor (вода) и aggeion (съд).
Това е и най-значителната им особеност – тези растения са изключително влаголюбиви.
В Европа хортензията е пренесена в края на миналото столетие от Китай и Япония.
С течение на годините са внесени и създадени още много хибридни видове.
През 1990 г., най-активно във Франция, е започнало селектирането и на нови сортове, повечето от които са получени чрез кръстоски от H. macrophylla или H. hortensis.
Тези два вида хортензии не са студоустойчиви и затова в началото са били отглеждани единствено като стайни растения.
Към 20-те години на ХХ век вече са съществували около 100 сорта нейни разновидности.
Днес са познати много цветови, по форма и големина на цветовете разновидности.
В голямото изобилие от най-разнообразни сортове предпочитани са следните сортове: бяла със ситни цветчета (Н. arborescens Annabelle); бяла, но с по-големи цветове и по-малък обем на китката – Н. macrophylla immaculate, чиито цветчета понякога са с много лек и нежен розов нюанс.
С ефектни виолетови нишки, концентрирани в центъра на иначе белите цветове, е Н. macrophylla Harlequin.
С тъмнозелени листа, едри бели цветове в комбинация със ситни розови цветчета е Н. serrata Acuminata.
Като напръскана с розов прах е Н. macrophylla Zurich.
Китки като гроздове и ситни цветчета има Н. paniculata grandflora Kynshu, която е с млечнобял цвят.
Някои от цветчетата в една китка са с бледорозов нюанс.
Сред най-ефектните видове е бялата Н. paniculata Praecox, чиито едри бели цветове са комбинирани с множество по-дребни и жълтеникави.
Много пищна и красива е и Н. macrophylla White Swan, която има тъмнозелени листа, комбинирани с букет от ситни цветчета в центъра на китката.
Хортензията се отглежда основно като градинско растение и много рядко се среща в затворени помещения.
Единственият ù недостатък и пречка за отглеждане в домашни условия е внушителният ù вид, който предполага осигуряване на по-голямо пространство.
Тя е изключително лесно приспособима и е едно от лесните за отглеждане в стайни условия и оранжерии растение.
В България това не е често срещана практика.
Размножaване
Когато стъблото достигне желаната височина, връхната пъпка се пречупва, за да оформи зелените резници, които се изрязват с остър нож под ъгъл до 25 градуса, трябва да имат един-два възела.
Долните листа се изрязват изцяло, а горните наполовина.
Това се извършва при облачно време или рано сутрин, тъй като не трябва да се допуска никакво повяхване на резниците.
Те се засаждат на дълбочина 1,5-2см в оранжерия или сандъчета, в торф, поръсен отгоре с речен пясък, чийто слой е 3-4 см.
Резниците се поставят на сянка и се пръскат с вода 1-2 пъти дневно.
След три-четири седмици те се вкореняват.
По-късно постепенно трябва да се приспособяват към условия на открито.
Младите растения се зазимяват, като се покриват със сухи листа.
Много добре се вкореняват хоризонтални отводи, особено едногодишни.
Едно от основните изисквания за успешно отглеждане на хортензията е редовното и обилно поливане.
Дали има нужда от вода, се познава по листата.
Те са зелени, само ако влагата им е достатъчна.
Едва когато остареят, започват да пожълтяват естествено.
През летния сезон е добре растенията да се пръскат редовно с вода.
