Камелия (Camellia)

Семейство Чаеви (Theaceae).
В Европа камелията е пренесена през 1738 г. от йезуитския монах Йосиф Камел, който дълго време се е занимавал с мисионерска работа на Филипините.
В негова чест растението е получило това име - Камелия.
Съвършенния по форма цвят на камелията, красотата на неговите восъчни листенца и при това абсолютно лишен от аромат, винаги е бил покрит с тайнствен ореол.

Камелията е храст с височина от един до три метра, с компактна корона от лъскави, тъмнозелени листа и с цветове от снежнобяло до яркочервено, през всички нюанси на розовото.
Тя неочаквано добре се е приспособила към местния климат.
Всъщност, противно на очакванията, повечето сортове камелии са много устойчиви на студове и сравнително лесни за отглеждане - на терасата или в градината.
Те no-скоро са уязвими от резките промени на температурата, защото тяхната коренова система е повърхностна, затова е особено чувствителна.

Семейство: Theaceeae, чаеви.
Родина: Китай, Япония. 
Видове: Съществуват повече от 10 000 сорта камелии, като асортиментът постоянно расте.
Период на цъфтене: Зимата и пролетта. 
Цветове: Големи красиви бели, розови, червени или пъстри цветове, които достигат от 4 до 10 см. 

Температура: Оптималната температура преди цъфтежа и в периода на цъфтеж, който може да продължи от декември до април, е около 15-20 градуса.
Тя може леко да се повиши, но само ако се осигури влажност на въздуха до 60%. 
Растението се държи до декември на температура 5-6 градуса. 

Размножаване: Стъблени резници без пъпки през лятото. 
Торене: Растението се подхранва през цялата година с изключение на юли и август. След като камелията прецъфти, е добре да се подхрани със силно разреден тор. В края на юни подхранването се прекратява. 
Пресаждане: През пролетта, но само когато старата саксия е станала тясна.
Осветление: Ярка светлина, но далеч от преките слънчеви лъчи.
Поливане: Целогодишно се поддържа умерена влага.
Използвайте хладка вода за поливане.
През юли и август се намалява значително поливането, за да спре растежът на клоните и да се заложат цветните пъпки. 

Презимуване: Прибират се преди настъпване на нощни застудявания. 
До отварянето на цветовете по възможност да се спазва температура до 12°С, а по време на цъфтежа под 15°С.
Листата и пъпките често се напръскват. 
Полива се съвсем малко. 
При необходимост след като прецъфти (най-късно в края на юли) се пресажда. 

Вредители и болести: Въшки, ръждива мана, изпадане на листата, ако зимува на много топло или при неправилно гледане през лятото. 

Как да си изберем растението?
Камелия се избира в зависимост от съществуващите климатични условия.
Наборът от различни сортове е изключително богат, някои издържат и до -10, -15 градуса. Camellia japonica, с нейните многобройни варианти, остава най-широко разпространения вид.
Тя е много красива, с кичести цветове, наподобяващи тези на розата, но е сравнително капризна. 
Нейната "братовчедка" Camellia sasanqua е по-непретенциозна и с по-рехави цветове.

Как да се грижим? 
Трябва да се отбележи, че видовете камелии с по-малко количество венчелистчета са по-устойчиви в студено време.
Поставена навън, камелията не се страхува от студ.
По принцип камелиите обичат кисела почва, завет и светлина, но не и преки слънчеви лъчи. 
Camellia sasanqua обаче, като по-непретенциозна, понася слънце и обикновена почва.
Влагата е много важна за всички видове камелии, за да се развиват пъпките и цветовете. 

Отглеждане на камелията стъпка по стъпка:
1. Засадете вашата камелия в голяма саксия, с дълбочина поне 40 сантиметра. 
На дъното на саксията направете хубав дренаж от чакъл или керамзит, това ще предотврати загниването на корените. 

2. Напълнете саксията с равни количества торна пръст (чернозем) и горска пръст. 

3. Поставете саксията на полусянка откъм северната или северозападната страна на стената. 

4. Поддържайте постоянно, зиме и лете, влажна почва, без обаче да '”удавяте” растението, за да не се задържа вода на нивото на корените.
Избягвайте поливането при опасност от замръзване. 

5. През зимата, за да запазите корените, които са най-чувствителни, увийте саксията с найлон с мехурчета (фолио, с което се увиват стъкларии против счупване) или друг изолационен материал.
Покрийте в основата на стеблото с торф, сухи листа, талашит или борови кори.
Направете малък параван откъм страната, от която духа. 

6. Наторявайте два пъти в годината, в началото на март и в средата на май, с бавно действаща тор, така че цветето да се храни в зависимост от нуждите си. 

7. След края на цъфтежа оформете короната на вашата камелия, като изрежете по-хилавите и изсъхналите клонки.


Внимание:
Растенията, купени от магазина, не трябва да се внасят веднага в помещението, необходимо е да се държат известно време на хладно място и чак след това да се сложат в стаята. 
Избягвайте резитбата на камелията, освен ако е загубила добрата си декоративна форма или трябва да се премахнат болни клонки. 
В никакъв случай камелията не трябва да се оставя близо до радиаторите вкъщи. 
Цъфтежът на камелията може да се регулира.
За да се задържи, е необходимо напъпилото растение да се пренесе в тъмно и влажно мазе, където температурата е около 8 градуса, като не забравяте да поливате.
Две седмици преди желания срок за цъфтеж растението трябва да се пренесе на топло и светло място. 

Ако листата на камелията окапват?
Няма място за безпокойство, ако това става в ограничени количества.
Ако обаче цялостно жълтеят, капят и цветовете са оскъдни, става въпрос за хлороза, тоест недостиг на хлорофил. 
Силно варовита почва, прекалено поливане или обратно, продължително засушаване са в основата на този проблем. 
Друга възможна причина са резки промени в температурата. 

Какво се прави?
Изкоренете растението, отстранете пръстта от корените и ги измийте на течаща вода.
Подрежете леко корените и поокъсете клонките.
Проверете дренажа и засадете отново в друга пръст. 

Пъпките на камелията падат, преди още да са цъфнали?
Причината е същата, като при окапването на листата - липса на вода или прекалено поливане. 

Листата се покриват с чернилка?
Най-вероятно става въпрос за гъбичка, която се разнася от гъсеници.
Напръскайте камелията със специален за целта инсектицид.

Можете да закупите Камелия в саксия от Магазини за цветя Лилия - http://lilia.bg - За поръчки и въпроси - 0899950458

Дипладения (Мандевила)/Dipladenia (Mandevilla)/

Произход:
Атрактивната Дипладения (Мандевила)/Dipladenia (Mandevilla)/ принадлежи към семейство Аросynасеае (Устрелови), а родината и е Южна Бразилия.
Някои нейни разновидности (като Mandevilla boliviensis и Mandevilla laxa) са разпространени в Боливия, Еквадор и Аржентина.

Дипладения (Мандевила)/Dipladenia (Mandevilla)/ е подходяща за отглеждане през лятото в градината, а през зимата вътре в дома.
Дипладенията е бързорастящо, пълзящо растение, което достига височина до 5 м, а цветовете и разпръскват уникален аромат.
Свежозелените листа на Дипладенията окапват през зимата.

Разположение:
Както всяко топлолюбиво растение, и дипладенията се чувства най-добре на светло място, но без да бъде излагана на преките слънчеви лъчи.
Ако са твърде силни, те могат да предизвикат навиване и деформиране на листата й.
Затова идеално място за нейното успешно развитие е полусенчестото.

Кога и как цъфти?
От началото на пролетта до есента дипладенията ще ви радва с красивите си, звънчевидни по форма цветове в розово, бяло, жълто и тъмночервено.

Температура:
През лятото тя трябва да бъде около 18-20 градуса, а през зимата около 13 градуса.
Не бива да позволявате температурите да падат под 10 градуса, защото цветето може да измръзне.

Поливане:
Дипладенията изисква равномерно влажна почва, без да се събира застояла вода.
Затова не бива да прекалявате с нейното количество, както и с честотата на поливанията.
За да избегнете задържане на водата, можете да направите дренаж от парчета печена глина в саксията.

Развъждане:
Най-добре е чрез резници през пролетта.
В началото на февруари цветето се подрязва ниско, за да се развие и раззелени в началото на вегетационния период.

Подхранване и торене:
Хубаво е почвата на растението да се обогатява с минерални торове, като най-подходящото време за това е от април до август.
През периода на покой трябва да се спре наторяването.

Вредители и болести:
Пазете главно от листни въшки и акари.

Отглеждане през зимата:
Прибира се със суха туфа, изрязва се почти до долу.
Оставя се на тъмно, прохладно (13-10 °С) и сухо.
Полива се рядко.
През март се пресажда и се премества на по-светло и топло, за да пусне издънки.

Можете да поръчате За дома Дипладения (Мандевила) от Магазини за цветя Лилия - http://lilia.bg - 25 лв. с Безплатна доставка в София.

Цимбидиум/Cimbidium

Орхидеи и бромелиеви

Родината му е тропическа и субстропическа Азия и Сверна Австралия.

Наричат цимбидума още ирисова орхидея заради сходството на листата му с тези на ирисите.

Родът му наброява само около 50 вида, за сметка на това има голямо разнообразие от около няколко хиляди хибридни сорта.

Описание:

Цимбидиумите представляват епифитни, литофитни или наземни растения, срещащи се на височина 2000 м. над морското равнище.

Имат многочислени месести корени и тънки кожести листа.

В зависимост от вида и сорта размерът и формата на псевдобулбите им варира от едри и закръглени до едва забележими задебеления на стъблата.

Псевдобулбите имат покритие, образуващо от основите на листата, които остават зелени по няколко години, а след опадването им основите им остава прикрепени към псевдобулбите.

Ново нарастване се образува при напълно съзрели псевдобулби.

Височината на отделните цветоносни стъбла може да достигне до 1 метър.

Цъфтежът е продължителен, до няколко месеца и може да бъде през всеки сезон на годината в зависимост от сорта.

Цветовете са едри, с восъкоподобна структура и много издръжливи, когато се откъснат.

Популярни видове и сортове

От дивите видове в стайна среда може да се отглеждат:

Алоелистният цибудиум (Cymbidium aloifolium) – това е първият от цимбидиумите, появили се в Европа, описан от Линей през 1753 г., с дълги до 75 см цветоноси, носещи до 75 на брой, неголеми – до 4 см в диаметър, кремавобели или жълтеникави цветове с отркояващи се червени ивици по венчелистчетата;

Цимбидиум на Лоу (C. lowianum) – вид от Бирма с няколко вариетета и едри, зелено-жълти цветове с червеникаво петно в устаната.

Цъфти през зимата до ранната пролет;

Мечелистен цимбидиум (C. ensifolium) – това е един от най-разпространените видове за стайно отглеждане, познат в Китай и въведен в кутурата 500 г. пр. н. е, споменаван в книгите на Конфуций.

През Средните векове станал популярен и в Япония.

Цени се заради изящната форма, дребните размери и приятния и силен аромат на цветовете.

Този вид е и един от родителите на сорта Golden Elf.

Днес по-често се отглеждат хибридни сортове, които предлагат голямо разнообразие от багри и големина на цветовете и затова се използват масово в цветните аранжировки и при направата на ефектни букети.

Хибридните цимбидиуми са получени в резултат на кръстоски между диви видове и последващи кръстоски между някои интересни сортове.

Например Cymbidium Alexanderi Westonbirt е известен сорт, подител на много от съвременните сортове цимбидиуми.

Разнообразието от багри при цветовете е впечатляващо – кремавобели, различни нюанси на жълто, оранжево, розово, червено, виолетово, а между най-новите сортове има и зеленоцветни, което е необичайна окраска за цвят на растение.

Сред многообразието от сортове може да открием и миниатюрни цимбидиуми, които са от най-предпочитаните за отглеждане в стая.

Отглеждане:

Цимбидиумът обича от прохладни до умерено топли помещения.

Не понася течения или прекалено високи температури.

Нуждае се от 20-250C през деня и до 100 C по-ниска температура пре нощта, като е желателно колебанията на температурите през деня и ноща да са в рамките на 2-4 до 5 градуса.

Цимбидиумът е светлолюбива орхидея, за която светлината е най-важният фактор за добро развитие.

Обича ярка, разсеяна светлина през цялата гоина, която спомага за растежа на орхидеята.

Сезонът на активен растеж при цимбидиума започва в края на зимата и ранната пролет и продължава цялото лято.

В началото на есента започва развитието на цветоноси.

На този вид трябва да се осигури период на покой от 2-3 седмици през зимата, като той може да бъде и по-продължителен, достигайки до 4 месеца в зависимост от вида и сорта.

Липсата на достатъчно светлина е честа причина за нецъфтеж при възрастни растения.

Поливането е регулярно, като не трябва да се допуска засъхване на почевения субстрат.

През зимата поливането се намалява и се прави през 10-14 дни, когато температурите са по-ниски.

Аспарагус (Декоративна аспержа) (Asparagus)

Семейство Аспарагусови (Asparagaceae)

​Растение с нежни и изящни увиснали вечнозелени клонки.

Някои видове цъфтят с дребни бели цветове без декоративна стойност.

Обича полусенчесто до сенчесто с много свеж въздух.

През зимата обича да е на по хладно място, но температурата не бива да пада под 8°С.

Видове: Asparagus plumosus и Asparagus desiflorus sprengeri имат нежни перести листа.

Asparagus asparagoides е с широки листа, Asparagus falcatus e с дълги сърповидни листа, а стъблата му са с бодли.

Грижи: Въз основа на голямата си повърхност дребните листа на аспарагуса изпаряват много вода, въпреки това растението се полива умерено.

То набавя вода в дебелите си корени и е по-добре да се изсуши от колкото да се преполее.

От май до септември се тори всяка седмица.

Растения, оставени през зимата на топло трябва да се торят и поливат на всеки 2 седмици.

При хладно помещение не се тори и почти не се полива.

Размножаване: Може да се размножи чрез разделяне на кореновата туфа.

За пресаждане е подходяща е необходима рохкава растителна пръст с добавка на малко глина.

Вредители: При течение може да бъде нападнат от червен акар и въшки.

Абутилон, Просфорник, Красив слез (Abutilon)

Семейство Слезови (Malvaceae)
Ботаническото име на просфорника идва от арабското abu tilun = индийски слез.
Немското наименование (красив слез) насочва към очебийната красота на цветовете. Абутилонът е богато цъфтящ, изправен храст с кленоподобни листа, които през зимата не падат.
Във ведро той може да достигне 2-Зм височина.
Растението спада към род, състоящ се от 150 вида, от които само няколко се култивират като стайни растения или растения за големи съдове.
Най-известни са сортовете на Abutilon pictum, особено разновидността „Томпсонии", която се предлага в търговската мрежа предимно с пъстри листа.
Тези златисти петна впрочем са предизвикани от вирусна инфекция, която не вреди на растението и не засяга други растения.
Освен това се продават хибриди с червени, оранжеви и жълти цветове, произлезли от кръстоски на Abutilon darwinii c Abutilon pictum.
Много обичани са високите стъбла на Abutilon megapotamicum, които често се облагородявали върху Abutilon pictum.
Основната издънка се оставя да израсне до определена височина, отрязва се, разцепва се, в цепнатината се пъхва клинообразно.
Заострен резник и калемът се оставя във фуния от фолио, докато израсте.

Период на пъфтене: Поставен а светло, слезът цъфти целогодишно.
Основен цъфтеж рез пролетта и лятото.

Произход: Бразилия.

Месторастене: Светло, но защитено от слънце, дъжд и вятър.
Клоните са чупливи.
Субстрат: Оптимална пръст, TKS2 или пръст за балконски цветя.

Поливане, торене: По време а вегетацията (март до октомври) се полива обилно, до август се наторява всяка седмица.

Други грижи: Прецъфтелите цветове и жълтите листа се отстраняват редовно.
При лошо разклоняване върховете на издънките се прищипват често.

Презимуване: На светло и прохладно при температура 10°С. Полива се малко.
При прибирането през есента, както и при изнасянето през пролетта, се подрязва наполовина. При нужда се пресажда в средата на март и се поставя на по-светло и по-топло място.

Ведители. болести: Бели мухи листни въшки, акари.
При продължителни дъждове - сиво гниене на цветовете.
Абутилонът реагира на течение, екстремни температурни колебания и смяна на мястото чрез опадане на листата и цветовете, но бързо се възстановява.

Размножаване: Чрез резници през пролетта.
Младите растения често се прищипват.

Съвети за оформление: Хибридите на слеза лесно се оформят като високо стъбло.
Растежът им е толкова бърз, че понасят добре оформянето и подрязването.
Ако е необходимо, готовата корона може да се подреже до старото стъбло.

ХРИЗАНТЕМА (ДЕНДРАНТЕМА)

Хризантема (Дендрантема)

Семейство Сложноцветни (Asteraceae (остар. Compositae))

В буквален превод името означава златно цвете (гръцки: chrysos - злато и anthemion — цвете). Благодарение на изкуството на селекционерите са получени неуморно цъфтящи сортове - през пролетта, лятото и есента - за градината, балкона и терасата.

Повечето от тях се отглеждат като едногодишни, но в родината си растат като храсти или полухрасти. Кошничките с цветовете са прости или кичести, а диаметърът им (в зависимост от вида и сорта) е малък като на лайката или едри като кошничките с цветовете на маргаритата.

За сандъчета и плитки кашпи се препоръчват ниски видове и разновидности, например:

• Chrysanthemum frutescens - хризантема. Предлага се и като дребно растение за балкона.

• Chrysanthemum indicum - хибрид, есенна хризантема, зимна астра. Много сортове с обикновени или кичести кошнички с цветове (30-40см, бели, жълти, розови, виолетови, пурпурни, червени и бронзови).

• Chrysanthemum maximum - хибрид, полска маргарита. Сортове: "Снежна дама" (20-25см, бяла), „Сребърна принцеса" (30см, бяла, закръглено бухлата).

• Chrysanthemum multicaule "Джудже" и "Златно джудже" (20см, златистожълта).

• Chrysanthemum paludosum - маргарита за балконско сандъче (25см, бяла, бухлата).

• Chrysanthemum partenium - майчина билка, кичеста лайка, матрикария, питомна лайка.

Сортове:

• "Сантана" (25см, кремавобяла с топчести кош-нички с цветове) • "Принцеса Дейзи" (25см, бяла с обикновени кошнички с цветове)

• "Бяла звезда" (18см, бяла с кичести кошнички с цветове)

• "Златна топка" (25см, златистожълта)

• "Снежна топка" (30-35см с дребни кошнички с цветове, бяла)

• "Бяла корона" (ЗОсм, чисто бяла, плътно кичеста)

• "Фортуна" (50см, бяла, силно кичеста).

Период на цъфтене:

• Chrysanthemum indicum - хибрид главно црез септември до ноември, а чрез направлявана култура и целогодишно.

• Chrysanthemum maximum - хибрид - от май до юли.

• Chrysanthemum multicaule -юни до септември.

• Chrysanthemum paludosum - юни до октомври.

• Chrysanthemum partenium - юни до септември.

Произход: Изходни форми - Европа, Предна Азия, Япония, Китай.

Месторастене: Слънчево.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS2.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 20-30см едно от друго.

Поливане, торене: Поддържа се леко влажно. До август се подхранва всяка седмица.

Други грижи: Редовно отстраняване на прецъфтелите кошнички с Цветове. Подрязването на Chrysanthemum paludosum през август стимулира развитието на нови цветове.

Презимуване: Не е нужно. Изключения: Chrysanthemum indicum - хибрид иChrysanthemum frutescens може да се подрежат, да презимуват на светло, прохладно и сухо място, а през пролетта да се развият отново.

Вредители, болести: Листни въшки, акари, същинска и мнима брашнеста мана.

Размножаване: Чрез семена през пролетта. Хибридите indicum и Chrysanthemum frutescens чрез резници целогодишно.

Предупреждение: Chrysanthemum partenium и Chrysanthemum indicum - хибриди съдържат алергени.

14 пролетни растения, които се засаждат през есента

Докато се радвате на изобилието от цветове в двора, градината или на терасата, не забравяйте да засадите луковиците на пролетните растения. Така, когато пролетта започне да разцъфва, ще си осигурите цвят и зеленина след студената зима. Ето и кратък списък с любимите цветя, които се засаждат по това време – някои от които известни на всеки, а други – познати само на запалените градинари.


1. Нарцис

 

Нарцисът е не само много лесен за отглеждане, но и много гъвкав като разновидности – сортовете му са толкова различни като цвят и форма, че можете да създадете цяла градинка изцяло от нарциси, без тя да изглежда еднообразно. Обагрени в бяло, жълто, дори червено, ароматните цветове на нарцисите са подходящи както за градината, така и за терасата, поставени в сандъчета.

Латинско наименование: Narcissus


2. Кукувиче грозде (мускари)

 

Наричано още "гроздов зюмбюл" заради приликата между двете растения, мускари притежава очарователни гроздовидни снопчета от гъсто наредени камбанки, обагрени в синьо и пурпурно. Освен това растението е лесно за отглеждане, а ароматът му е сладък и приятен. Кукувичето грозде пуска листа още през есента, така че няма как да забравите къде точно сте засадили луковиците на растенията.

Латинско наименование: Muscari armeniacum


3. Лале

 

През 17 век лалетата са били изключително скъпи и ценени растения, като цената на определени луковици се равнявала на стойността на цяла къща. Днес растението е достъпно за всички, а често дори е подценявано като твърде обикновено. Специалистите градинари обаче знаят, че лалетата съществуват в такова разнообразие от сортове, цветове и форми, че Вашата градина никога няма да изглежда скучна и еднообразна.

Латинско наименование: Tulipa


4. Декоративен лук

 

На фона на едва избиващата зеленина, високите снопчета на декоративния лук изпъкват ефектно. Може би най-красиви са сортовете 'Globemaster' и 'Purple Sensation', които разцъфват във великолепни сферични съцветия, подобни за тези на глухарчето. Добре е растението да се съчетае с други пролетни видове – например божури и рози, които да скрият увяхващата зеленина и да подчертаят красотата на съцветията.

Латинско наименование: Allium


5. Лале-джудже



Макар да не прилича особено на своите обикновени събратя, лалето-джудже има същите продълговати листа и същото ядро. Този сорт е по-скоро диворастящ и е особено подходящ за оформяне на бордюрите между цветните лехи и тревните насаждения.

Латинско наименование: Tulipa tarda


6. Камазия



Камазията е растение от семейство Кремови и произхожда от Северна Америка. Луковиците й са студоустойчиви и са  многогодишни, подобно на тези на нарциса. Растението достига до височина 60-70 см, листата му са събрани в розетка, а от средата на розетката израства цветоносното стъбло, със звездовидни цветчета в светлосиньо или бяло. Камазията не е взискателна към почвата и изложението, но се развива най-добре на слънчеви места и на почви с добър дренаж.

Латинско наименование: Camassia cusickii


7. Крем (ирис, перуника)



Нежната форма и великолепен аромат правят ирисите едно от любимите растения, особено през пролетта. Растението съществува в разнообразни форми, размери и цветове, така че всеки може да избере предпочитания вид. Освен не особено капризно за отглеждане, цветето се съчетава добре с почти всички останали растения.

Латинско наименование: Iris reticulata


8. Минзухар

 

Семпъл и непретенциозен, минзухарът е един от първите предвестници на пролетта. Той съществува в бяло и жълто, но жълтите сортове (например сортът 'Goldilocks') се отличава по-ефектно на фона на упоритите снежни преспи в началото на пролетния сезон.

Латинско наименование: Crocus chrysanthus


9. Кокиче



Може би най-разпространеното растение в самото начало на пролетта – кокичето разцъфва далеч преди останалите пролетни цветя, но пък именно затова то е толкова ценено от градинарите. Макар и семпло, дребното цвете е едно добро начало на топлия сезон и нито една градина или тераса не трябва да остава без поне няколко стръка.

Латинско наименование: Galanthus nivalis


10. Зюмбюл



Трудно е да се устои на сладкия аромат на зюмбюла, особено когато той се съчетае с великолепни снопчета от гъсто наредени камбанки в бяло, розово, синьо или пурпурно. Ако нямате градина, засадете няколко луковици от зюмбюл в сандъче, като изберете няколко разцветки на растението, за да получите разноцветна домашна градинка.

Латинско наименование: Hyacinthus


11. Ходжово лале



Другото име на това нестандартно растение е императорска ведрица. То не се пресажда всяка есен, но е добре да се разрежда през 3-4 години. Ако пък искате да пресадите растението с цел размножаване или да го засадите на ново място в градината, можете да го направите именно в началото на есента. Цветето притежава ефектни съцветия в свежозелено, обагрени с портокалови цветчета, висящи на снопчета.

Латинско наименование: Fritillaria imperialis


12. Анемония



Анемонията, позната още като съсънка, е семпло, но много красиво пролетно цвете, обагрено в бяло или ярки нюанси на розовото и синьото. Растението често се пренебрегва заради непретенциозния си вид, но добрите градинари знаят, че рядко може да се намери цвете, което да изпълва градината с толкова ярки нюанси, колкото анемонията.

Латинско наименование: Anemone blanda


13. Фрезия



Ароматна, деликатна и красива, фрезията е често срещан избор за непретенциозните пролетни букети. Растението се развива чудесно и у дома, засадено в сандъчета.

Латинско наименование: Freesia


14. Хионодокса



Името на хионодокса произлиза от гръцкото chio – сняг и doxa – слава, вероятно защото той цъфти направо из под снега. Нежните пастелни цветове на растението се отличават ефектно на фона на почти безцветната ранно-пролетна градина. Цветето се размножава по естествен начин всяка година и с времето ефектът се увеличава многократно. Можете да съберете луковиците по-нагъсто върху по-голяма площ (на разстояние от 10-15 см), така че да се образува нещо като "цветно петно".

Латинско наименование: Chionodoxa forbesii